О, времена! О, нрави!

Осем часа вечерта.  Прекрасна лятна вечер. Китна малка къщичка с просторен двор.  Омайно се носи шумът  на вълните. Симпатично семейство на средна възраст разговаря:

Жената:
- Хапнахме добре. Айде  сега да те бия един баскетбол.
Мъжът:
- Става! Но чакай да си измия първо чиниите.
През това време, в стаята си,  синът им рисува ли, рисува…
Началото на 21 век.
Kакъв ли ще е краят му?

 

 

Как?

Когато вътрешното ти дете се разлудува и с предоволно, пълно  с диня коремче решиш да влезеш в морето този път само по бельо (споко-няма никой  наоколо), слънчеви очила и  слънчева  шапка и да плуваш под вода възможно най-дълго, ей така просто само за идеята, лудостта и кефа, се питаш едно… само едно, единствено нещо: Как да задържиш вътрешното лято? Как?

Прегръдката на Август

Щастието е отпускане.

Шампанско от подводни мехурчета.

Гореща голота върху скалите.

Тръгваш и Нещо те води.

Изхвърляш  изморена глава.

Прегръщаш радостно солено тяло.

Август е дете.

Нестъпвало в училище.