И си носете новите дрехи, разбира се!

- Роклята ви стои ве-ли-ко-леп-но! Стройна сте, нямате бюст. Чудна е!

Вцепених се. Чак пък толкова? Нямате, какво значи „нямате“? Внимавайте с думите, бе хора! Фин, изящен, дискретен, не натрапчив. Да продължавам ли още? Нямате! Как внезапно ми дойде! Току- те зашлевят отнякъде. Но не беше съвсем така, защото продавачката го каза така мило и категорично. За нея си беше чист комплимент! Погледнах я внимателно . Средна на ръст, средна като даденост, като цяло- средна. Такава реплика бих очаквала или от жена, моята категория, или от дама - пълната противоположност, на която или вече много ѝ е дотежало, или ѝ е омръзнало мъжете да я слушат с раздвоено внимание.

Не, продавачката не беше в никоя от двете категории. Какво ли тогава я беше вдъхновило?

- На комисионна ли работите? - изстрелях ключовата реплика на Джулия Робъртс от „Хубава жена“.

- А, не, не! Нищо не ни дават. - звучеше искрено и примирено.

Купих роклята. Нося я с удоволствие. Права е жената- седи ми ве-ли-ко-леп-но!

Огледало... или Не на пластмасата!

Магазин за левче. Никога не бих влязла в него, ако навън  не беше такъв студ и нямах още цели седем  минути до срещата наблизо. Но това е един от страничните ефекти на навика да си винаги навреме.

А за магазина- не ме разбирайте погрешно,  не съм снобарка и влизам понякога в такива, но някои са нечовешки кич. Чак обидно!  Този беше от тях.  Продавачката сякаш усети настроението ми . Опитът ми за естествена усмивка очевидно  не се беше получил.  Зададох някакъв тривиален въпрос , с което  съвсем провалих крехката  ни връзка.  Жената решително  стана и взе нещата в свои ръце. Съвсем буквално.  Грабна един моп и започна да ходи точно след мен и да заличава следите ми.  Чак пък толкова! Дали не си въобразявах?  Сменях посоката ,маршрута и скоростта, но мопът  беше плътно зад гърба ми.

- Оо, аз да не ви преча нещо?- чешитът в мен реши да се позабавлява.  Излезе от устата ми преди да  се усетя. Напоследък прави тези номера.

Не помня какво ми отговори. Не бяха думи, със сигурност, по-скоро някакви звуци.

В края на историята , все пак, купих нещо. Стори ми се не чак толкова лошо в магазина, а вкъщи видях , че е пълна глупост.

Психолозите твърдят, че нашите мисли,  решения и действия са резултат на 10 процента съзнание и 90 процента подсъзнание.

А и друго- че светът е огледало!

Ееех, лято!

16 предимства на мразовитото време

- Можеш да държиш сладолед на балкона.

- Можеш да държиш всичко на балкона.

- И да изключиш хладилника.

- Можеш да си позволиш повече червено - и месо, и вино.

- Имаш оправдание да спиш до късно.

- Можеш да започнеш навсякъде непринуден разговор на тема студ.

- Зелевият сок е супер.

- Кучето ти е щастливо.

- Като се прибереш вкъщи е много уютно.

- Имаш време за дълго отлагани филми.

- И за чудесни книги.

- Банският е някъде в гардероба и не те притиска със срокове.

- И пиеш горещ шоколад без да мислиш за него.

- Понякога виждаш ледени рисунки на прозореца.

- Можеш да не си миеш толкова често косата, даже въобще.

- На някои хора зимните шапки им седят много секси.

ИСКАМ ЛЯТОOOO!!!

2- ри януари- моменти

Ето как започна  моята 2019 (започна днес, вчера не се брои):
Събудих се в 9 ч. от блестящо слънце и след доста хубав  сън, после без да искам направих добрина, Лорчето, кучето ми, навърши 12г., както и членството ни в ЕС (тогавa, екзалтирани, се чудехме дали да не я кръстим Европа), в апартамента на майка ми си направих спонтанна смехотерапия с един стар фотоалбум от соца (младостта не е задължително красива), купих си скъпа дълга кенарена риза с шевици и евтина весела вълнена шапка, разхождах се и се возих по нови маршрути, снимах спокойна, след коматозна София, накрая едно чудно красиво момиченце ми помаха и ми изпрати въздушна целувка от спряла кола.
Зимата може и да не е толкова зле.
ЧНГ и от мен, приятели!