Имаш млад тийнейджър вкъщи когато:

- Изведнъж  детската стая  се окаже постоянно и безвъзвратно затворена.
- Достъпът  до баня и тоалетна  също става проблематичен.
- Пердетата също са спуснати и като правило дневната светлина старателно се избягва.
- Шоколадът вкъщи изчезва безследно. Всъщност не е безследно – опаковки се въргалят навсякъде.
- Обличаш се с три пуловера, докато 14 годишният ходи по потник и те пита добре ли си.
- Понякога те забелязва, но най-обичайните звуци от устата му са  „Ъъъъ”?
- Водиш го на ушен лекар и докторът те уверява, че спокойно, всичко е наред със слуха му.
- Купуваш си мноого голяма  тенджера.
- В магазините пазаруваш като за малък, не- гурме ресторант. И хляб, много хляб.
- Домът ти, или поне голяма  част от него,  прилича и мирише на бърлога.
- Еминем  влиза  трайно в семейството.


Честита Цветница и от мен, приятели и все така да ни радват цветята, които отглеждаме!

Благодаря ти, неуютни генийо!

След преминаването на провокатори( аз предпочитам да ги наричам будители), светът никога вече не може да бъде същият. Залюлява се, завихря се, потъва, издига се, с две думи- излиза от статуквото и блатото. Моите лични провокатори биха могли да бъдат Кърт Вонегът, Дон Хуан, Фреди Меркюри, Гала(жената на Салвадор Дали), Джон Ленън, Бърни Кълвача, Алек Попов, Ева (Адамова) и …Камен Донев.
Вчера излизайки от филма „Уют“ благодарих на Всевишния за този подарък - присъствието на бъ...лгарска земя на този неуютен гений! Чух, че филмът е получил негативна критика и веднага отидох да го гледам. Признавам- и мен в началото леко ме подразни театралния формат, прекаленото викане и преиграване на актъорите, но постепенно някак влязох зад сцената и екрана и усетих, че Камен Донев, типично по камендоневски, е направил някакъв чисто нов продукт, който на мен много ми хареса. Толкова за формата. А по повод на съдържанието, критиките бяха насочени към това , че се осмиват и хиперболизират стари стереотипи- патриархалната простащина, байганьовщината и още по-лошия вариант- псевдо-интелектуалната профанщина. И че все по-малко хора се разпознават там, че им е чуждо и далечно.
Да, може би все повече българи биха искали да се отъждествят с персонажите от „Вездесъщият“ и “Love.net”, където софийски юпита се подвизаваха в суперлуксозни апартаменти и „лайгстайл“-ът им надскачаше средноевропейския. Да, ама – не! Всички ние носим в ДНК –то си поне капчица от камендоневските герои- ако не директно от баща или майка, то поне от дядо, прабаба или прачичо или стринка. Затова пълним залите на неговите предствления, затова толкова много се смеем през сълзи, затова и боли, затова ни е срам! А когато се срамуваме, обикновено критикуваме и отричаме! Но как да осъществим промяна и трансформация, порастване към добро, ако не осветлим негативното и отричаме сянката!?!
А после… после се случват хубави неща, ако е рекъл Господ!
Благодаря ти за прожектора, човече! За лазарния лъч и скалпела! Благодаря ти за смеха и катарзиса!