Старо Желязо, графити, изненади, старо и младо вино

Когато Теди ме покани за първи път на спа в Старосел, веднага се съгласих- първо това беше предложение от Теди, второ-  много хубави неща  бях вече чувала за Старосел. 
Теди.... всеки би трябвало да има в живота си по една или един Теди! 
Е, при вас може да е Ники, Тони, Алекс, Боби.
Приятелство от гимназията- знаем  всичко една за друга, виждали сме си и ангелите, и дяволите. И въпреки това  или пък точно заради това продължаваме да се обичаме! 
Безценно!
Това, което надхвърли очакванията ми, обаче, беше Староселското преживяване. Тръгнахме рано, с идея да се мотаем по пътя и да не бързаме.
 Нашето си женско, бавно, благо време.
Бяхме си го заслужили!

 Първото, което ни извади от транса на сладките, нескончаеми приказки, беше село Старо Железаре! Изведнъж пред смаяните ни очи се появи Тръпм!  Е - не истинският  де, опазил ме Господ, но едно доста добро негово подобие, изрисувано на стена.  Докато се опомня и помоля Теди  да спре,  Тръмп се стопи, но пък минахме  покрай други знаменитости. 

Трябваше да се снима!

Първо се озовахме пред нея- очарователната Анджелина! Не с един, а с два пистолета в ръце! В Балканска държава се намираше, все пак!

После видяхме Майкъл, Леон и още нещо.

Усмихнахме се на тази " идилия сред урбанизация".

Установихме, че будистка и комунист могат да се чувстват съвсем комфортно до православна църква.

Припомнихме си  вдигнати  назидателни пръсти, длани, ръце. Поздрави разни!

Това тук- малко не се чете. ;)

Е, това си е by default!

Веждито, самодоволен , с пура в ръка, на красива ограда!

А точно срещу него, зад кофите за боклук, изрисувани на женската тоалетна- лейди Ди и Меркел. 

Ей, Богу- не я схванах тази концепция!

А от другата страна, от към мъжката тоалетна учудено, опулено, закачливо надзърташе 

Mr. Been. Изглежда нямаше нищо против.

Качвам и разни други графити, като оставям коментарите за вас.

Тръмп така и не го открихме отново по криволичещите улички. Не че беше голяма загуба! Преживяхме го и продължихме по пътя си.

За Страосел може  да откриете  много  в интернет и ако искате го направете. Аз ще ви кажа само няколко думи - разкошен спа комплекс, направен с много вкус  и с естествени природни материали( отдих от кича и чалгата),  в самото сърце  на Стара Тракия. Комплекс , съчетал спа туризъм, винаство, традиции, еко атмосфера и  пауни, много пауни.

Ето тази гостенка ме изненада, точно като се готвех за вечеря след един много лежерен следобед по бесейните.  Тя стоически ме изтърпя да я снимам един път, втори път, но когато светнах със светкавицата, явно прекалих- издадаве звук на силно възмущение, грациозно се обърна с гръб към терасата и след това...  се изака.

Ето малко снимки от комплекса. Няма ред и замисъл.  Понякога ще спирам с някой и друг коментар, друг път ще ви оставя сами .

Как обичам смокини- като полъх от Рая са ми!

Сауна- бъчва! Съвсем тематично. Целият комплекс е зареден с енергията на виното, което клокочи и ферментира в недрата му.

А ето как изглежда от терасата. Пиеш вино и гледаш гигантска бъчва.

 Ето малко от интериора в новия хотел. Споменах ли природни маретиали и еко излъчване?

А Теди много обича сладко, виждате , нали?

Басейнът, вътрешният, в хотела. Външният е при бъчвата- сауна.

Този господин много дълго маневрира, докато паркира разперената си опашка. Явно имаше женска наблизо. Нищо не се случи,  прибра си я  и заспа.

В комплекса организират винен тур, който проследява пътя на виното- от самото начало, чак до Дионисиевата зала!

Това беше един огромен цилиндър, пълен с вино. Вижте надписа.
Да, трябват ви 411 години! А хуморът винаги помага.


Не мога да повярвам, че не съм снимала десерта на този винен тур- нещо като храм на виното, с прекрасни изрисувани колони и впечатляваща акустика. Явно така съм се захласнала по красотата там, че съм забравила за телефона.

Сега виждам, че не съм снимала  и ресторанта. Те всъщност са три, но този , в който ние си избрахме да ходим и трите вечери, носи битова домашна атмосфера, има страхотни разядки, чеснови питки, хрупкав шаран, задушен телешки език, а наливното вино е направо отдолу, от самата Староселска изба. И е разкошно!   А междувременно Теди  успя да се влюби в сервитьота, кръсти го " Гръбчето" и се хихикахме  като едно време, от преди матрицата. В един момент се усетихме, че някой ни изстреля  с машината на времето много назад, някъде в последните класове на гимнацията!

Ето така действа Старосел - обновяващо, подмладяващо, подлудявашо! Дали е само от минералната вода и виното?
Или духа на  древните траки  танцува, пее, нещо тайнствено нашепва...