В чинийките
на три поредни кафета, Камен намираше навито на рулo
едно и също късметче: „Предстои ви пътуване”
. В главата му, на секундата , се задуелираха две абсурдни мисли: едната - че само такива печатат вече . Другата- че Господ е ненадминат майтапчия. От години оглавяваше класациите на
стюардесите като „Kомандира с Най- Обезоръжаващата
Усмивка” на отряд Боинг 767 . Пътуването по света му беше
избор и ежедневие. Тъкмо да отмине поредния
късмет със снизхождение , но се спря. „ Ще го дам на някой. Хората мрат да пътуват. Кой- к’вот си няма. И кой луд ще ми повярва, че най ми е добре в вкъщи- при
жена ми.”
Елена беше от онези жени, при които e винаги уютно
и топло, като в голяма и мека възглавница, която те приканва. Обгръща те,
приема те и после те отпуска в сладко блаженство. След лъскавите стюардеси, тя
му действаше като охлаждащо и освежаващо
Мохито. Даваше му тази доза
реалност, сладка обикновеност и приземяване, от която толкова се нуждаеше. Говореха
с часове, хилеха се като тинейджъри , звъняха си по сто пъти на ден. Веднъж ,
за малко, самолетът за Банкок да излети със закъснение заради едно тяхно
телефонно захласване. Добре че, хич не беше безразличен и към красавиците
наоколо, че щеще да му излезе име на загубеняк сред колегите. С годините даже се засили меракът му да
се доказва при всяка изпаднала възможност.
Елена, с тънката си женска интуиция, много добре усещаше , че тя е номер едно и хич не му се връзваше на слабостите и
перченето. Не би го признала пред никого, но
даже харесваше това чувство на
конкуренция и превъзходство. Камен не беше кой да е и беше неин.
***
Навън фучеше истеричен ноемврийски вятър , примесен с хилави
снежинки и кучески лай. Беше като по поръчка - чаровно подчертаваше уюта на
дома им. Кухнята миришеше на печено
месо, подправки и любов. Отвориха бутилка превъзходно португалско и
тъкмо седнаха, когато телефонът иззвъня. За миг се почудиха дали да отговорят и
да си развалят момента, но любопитството надделя.
-
Да, моля?
-
Камене, ти си, нали?
-
Аз, да.
Руми, какво има? Чакай , ей сега ще пусна скайпа, да се чуем на
спокойствие.
-
Не мога, братче да чакам нито секунда. Омъжвам
се и ви каня с Елена на сватба.
-
Каквооо?
-
Така е- малко набързо стана всичко, но яхвайте
самолета и ви чакам в Сан Диего- на слънце и купон.
-
Уаау, уааау, уау, чакай малко! К’во става, бе
сестра ми? Голям бързак излезе!
-
Е ми, така се получи. Чакам ви на 20-ти другия
месец. Айде после ще се чуем, че съм
на вратата.
„ Сестра ми! Типично! Винаги си е била такава-импулсивна,
кибритлия , но адски готина. Няма начин- ще се пътува.”
-
Камене, какво, какво с Руми?
-
Жени се. Пътуваме за Сан Диего!
-
Стига , бе! Ей, голяма скица е тая! Разказвай. -
Елена едва докосваше виното си.
***
На летището в Сан Диего цареше обичайното оживление. Беше
неочаквано топло дори и за тези
географски ширини. Ноздрите на Камен се пълнеха с влажен въздух с аромат на слънце,
ваканция и неизвестност. Не чувстваше умора, макар дългото пътуване. Добро
настроение заразяваше отвсякъде. Затърси
в тълпата посрещачи лъчезарното лице на сестра си. Голямо подскачане щеше да
падне. Познаваше си я добре.
-
Брадъъъъъъър! Ето меееееееее!
Руми махаше ръце и крака и приличаше на куче преди сутрешна
разходка- красива топка чиста радост! От
летището до тях, колата се наводни от океан от думи , сълзи ,емоции...
Руми живееше в чудесно озеленен комплекс с различни видове палми и
екзотични цветя и храсти. Просторни алеи и ниски триетажни кооперации,
между които се ширеха малки и по-големи басейнчета, радваха очите. Светли, усмихнати хора-леко и небрежно
облечени, се мотаеха наоколо . Явно тук дядо Коледа щеше да дойде по хавайки.
-
Колко жалко
за Елена! Да изпусне такъв купон! Сватбата на годината!
-
Няма как , сестра ми. И мен ме е яд, ма докторът беше категоричен, че хич не е
препоръчително да пътува.
-
Е, да – от 10 години я чакате тази бременност!
-
Работата даже още е на ръба.
-
И сега е сама, милата!
-
След сватбата веднага се прибирам. Няма да я оставям сама по празниците.
-
Естествено! Добре, де- ние с Дейвид така и така
ще дойдем лятото .
Привечер седнаха на барчето на бесейна и си поръчаха Май
Тай. Прелестен коктейл с екзотичен вкус от тъмен и светъл ром, трипъл
сек, гренадин, лайм, мента и парче ананас. Не напразно името му означаваше ”много
добър”. Калифорнийците бяха луди по него.
Не можеха да се наприказват, а коктейлите пристигаха един
след друг на фона на великолепна Боса
нова. Барманът се включваше небрежно в разговора и подхвърляше пиперливи шеги. Камен усети, че бавният ритъм започва да го размазва.
Приказките вървяха сладко и неусетно.
-
Брадър, аз обаче те оставям , че утре ставам в
шест. Ето ти ключ. Само влизай на пръсти, че спя леко. Особено без Дейвид!
Енджой!
На четвъртия Май Тай, Камен я забеляза. Тя седеше точно на
пет столчета разстояние от него и нежно
, с леко присвити очи , го фиксираше. Беше смугла богиня в бяла рокля с огромна
цепка. Дългите й възедри бедра имаха цвят на орех, мед и канела. Беше се
отпуснала като котка на стола , а косата й се сипеше на талази върху раменете и
облегалката .
Латиноамериканката
задържа продълговатия резен ананас от коктейла между едрите си бели зъби
само няколко секунди по-дълго от необходимото. И ето- Клик- получи се. Мигът на
безвремието. Моментите, в които си много жив.
Магията се настани трайно в слабините му . Затаи дъх . Не я изпускаше от
полезрението си.
***
Барманът последен се изнесе от басейна и на тръгване му
намигна съучастнически . Сега бяха само двамата- Той и Тя. Като в тривиална сапунка, само дето чувството беше
прекалено силно и някак си истинско.
„ Сънувам или не?” – Камен не искаше и да знае.
Нощта беше топла , дъхава и влажна. Съвсем естествено и
много бавно, съблякоха дрехите си и се плъзнаха
в джакузито. Парата ги обгърна и
повлече в прегръдка. Времето спря . После се
забърза . Опитваха се да бъдат тихи и дискретни, но екстазът на южнячката проехтя в тъмнината. И пак ...и пак.
-Уот дъ фак ар ю дуинг? Пипъл ар трайнг то слиип хиър. Идиотс!!! - нощта се
разцепи на две от разгневен женски
глас със силен източноевропейски акцент. Прозорецът на третия етаж се
затвори с трясък.
Камен се сепна, облегна се на стената на джакузито и подпря
лакти на ръба. Усети умората и алкохола. Горещата красавица се опита да върне момента, но Камен
беше вече много далеч. Мигът бе
безвъзвратно изчезнал. Магията също.
„ Как може, бе - от стотиците хора в комплекса, точно пък тъпата ми сестра
да се развика така идиотски! Нервачка проста! Мамка му и късмет!”
Авантюрата се извърна грациозно и се заизкачва по малките
стъпала. Все още гола , се наведе над него и прошепна в ухото му „до скоро”. После бавно се стопи в нощта.
Камен не я проследи с
поглед. Затвори примирено очи. Чувстваше се едновременно тежък и
лек. За миг му се стори, че нещо прошумоли зад гърба му. От цъфналия храст, на
около пет метра от него, го гледаха
втренчено четири чифта светещи очи. Силно
гримирани в черно! Или
пък носеха маската на Зоро? Майка енот с
трите си малки го наблюдаваха с
интерес. Отколко ли време бяха там?
Изведнъж на майката нещо й
щукна и се изнесе нанякъде.
Малките се шмугнаха веднага след нея. Тромава фигура бързо ги догони. Навярно
бащата.
Доспа му се. След
миг, нещо подобно на усмивка- малко
тъжна, странно закачлива и доста налудничева, разтегна устните
му. В главата му се беше намърдало едно
нелепо, абсурдно , невъзможно желание.
Нещото, което най- силно искаше в момента, бе да разкаже цялото това
безумие на Еленa.
Боже,
колко му липсваше!
