понеделник, 12 октомври 2020 г.

След залезите има изгреви

 Когато любовта си тръгне,

не взима ни куфар, ни шапка.

От страх навикът да не я върне

бяга бързо, даже може и по джапанки.

Подушила по животински свободата,

в стари капани не иска да  влиза.

Някъде я викат, чува в тишината,

прегръща първо себе си, нежно тя от комата излиза.

Когато излекува душата наранена

не бърза, чака силата на времето,

ще може да пристигне, отново окрилена,

да посади, където има почва, семето. 💖


Няма коментари: