Бях болна една седмица. И се затворих в къщи. Не, не бързайте да ме съжалявате. Честно казано, беше ми мноoooого хубаво. Цялото време и пространство беше мое. Правих всичко, което ми се правеше преди, а нямах време (или не си го позволявах). Запалих камината, четох, размотавах се, гледах много филми, ядох шоколад, седях на слънце, разглеждах стари снимки, не вдигах телефона, когато не ми се говореше, не бързах за никъде, пих греяно вино, рових из Интернет, слушах специална музика.
Днес за първи ден излязох по улиците. И беше странно преживяване... Много хора ме спираха, заговаряха, питаха, усмихваха ми се. Сякаш излъчвах нещо, което ги привличаше. Отдавна не ми се беше случвало. Напоследък се чувствах невидима.
И си зададох въпроса: Кое е това нещо? Мисля, че имам отговор - просто излъчвах щастие... Заредих се през тази седмица, починах си от градския стрес, правих неща, които обичам, бях спонтанна, дадох време на себе си - да се опозная, да се изразя, да се насладя на свободата просто да бъда! Колко е хубаво!
Но защо трябва да се разболяваме, за да си го позволим? Толкова ли е трудно?
Какво ще стане, ако позабавим малко темпото?
Лукс ли е да правим нещата, които ни носят щастие?
Грях ли е да ти е хубаво?
Защо не се случва по-често?
Егоизъм ли е да си щастлив?
И всъщност замисляли ли сме се, че сме скачени съдове и когато ние сме щастливи и тези около нас са, когато сме дали на себе си, имаме какво да дадем и на другите.
Да, знам, че на думи е много лесно... Но на мен ми хареса, смятам и да пробвам.
P.S. ... А не е ли това начинът да направим света по-добър. Като започнем от себе си! Просто като сме по-щастливи, а от там и по-добри...
понеделник, 27 октомври 2008 г.
петък, 24 октомври 2008 г.
ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА
(на леля ми )Всички сме чували разни истории , от които кожата ти настръхва. Някои ти се струват ужасни и страшни, други странни и интересни, трети вълнуващи и умилителни . Слушаш ги, но някак дистанцирано...
Мислиш си, че се случват на другите хора , но ти си недосегаем.
Докато един ден не ти се случи и на теб...
И след първоначалния шок, объркване ,страх, болка, страдание и отчаяние, гняв и обида, и всички подобни фази, през които естествено преминаваш, виждаш, че в края на краищата не е толкова страшно, че е имало смисъл, че Създателят си има план за теб и ти подава точно толкова, колкото можеш да понесеш в дадения момент. Нито повече, нито по- малко!Точно толкова, колкото да си научиш урока добре и да не повтаряш до безкрай стари грешки.
И точно в този момент изпитваш Вселенската любов повече от всякога. И си благодарен , пораснал , по-силен ,по- убеден в космическата справедливост и хармония. Отново усещаш, че животът е прекрасен. Излизаш от изпитанието прероден и ... жив. Много,много жив!
събота, 18 октомври 2008 г.
My experience at Crisis Support Services
Scared, terrified, blocked, scared -- that pretty much describes my first day at CSS. Hearing so much desperation, so much pain, so much confusion and thinking” oh, my God, how can I be of any help? What if I fail, what if I do not do it right and do more harm than help? Am I capable of doing this? What would the fate of this person be if some other volunteer picked up this call? Would the person in need be better off if he didn’t get me?
That was my experience with the first shift, the second, the third and so on until I finally found the courage to say, “Let me answer this call”.
Again it was scary. I was sweating on the line, but I felt a response in the caller’s voice, a little shift, a little tiny hope that life was not so bad after all, at least not all the time…And then came the reward – the amazing satisfaction I felt after we hung up. It was worth the effort, it was worth the trying.
Well…. it was not always like this. This was a good start – thank God! - but far from the everyday routine.
There were calls when I wasn’t sure if I was any help at all, or even calls when I was called a cold bitch and told that I should die, or calls when the callers were trying to get sexual arousal and were confusing the crisis hot line with the sex hot line (or didn’t want to pay the expensive rates).
And so many times it was overwhelming-the phones would not stop ringing-one after the other, after the other….
And so many times I was secretly looking at the clock to see when my shift was finally ending.
But looking back, I have tender feelings inside of me. I loved these people. I was happy to be there for them, to make a difference in their life. And I hope I did, that WE did and that we keep making a difference. The satisfaction is beyond words.
That was my experience with the first shift, the second, the third and so on until I finally found the courage to say, “Let me answer this call”.
Again it was scary. I was sweating on the line, but I felt a response in the caller’s voice, a little shift, a little tiny hope that life was not so bad after all, at least not all the time…And then came the reward – the amazing satisfaction I felt after we hung up. It was worth the effort, it was worth the trying.
Well…. it was not always like this. This was a good start – thank God! - but far from the everyday routine.
There were calls when I wasn’t sure if I was any help at all, or even calls when I was called a cold bitch and told that I should die, or calls when the callers were trying to get sexual arousal and were confusing the crisis hot line with the sex hot line (or didn’t want to pay the expensive rates).
And so many times it was overwhelming-the phones would not stop ringing-one after the other, after the other….
And so many times I was secretly looking at the clock to see when my shift was finally ending.
But looking back, I have tender feelings inside of me. I loved these people. I was happy to be there for them, to make a difference in their life. And I hope I did, that WE did and that we keep making a difference. The satisfaction is beyond words.
Seeing vs.not seeing
I was asked to write this article because I have a background in somatics and for me the biggest part of the therapy is the body language and working with the body itself.
Here at the CSS I only had the phone. That was my tool, my only means of intervention. Well…I had to do it….and I found out that it had its own advantages.
First of all I couldn’t see the person and my past experience and personal bias (the Tele effect) wasn’t getting in the way. The callers could have been ugly or beautiful, clean or dirty, rich or poor, fat or skinny, white, black, yellow and so on, and so on….these were just people in need-,right here, right now. And this was important!
Second I wasn’t able to observe their bodies and movements, but I was focusing my full and undivided attention to what they were saying and to the tone of their voices and how they changed -- the awkward silence, the pauses of hesitation and fear, the sobs of pain and despair, the suffocating anger, the stuttering of confusion, the subtle laughter of hope and faith, the sighs of relief .I was working with the body language of their voices.
And actually I was using the most important part of the listening, the actual organ of listening-my ears!!!
I found it very valuable.
Last but not least I would like to speculate a little bit about the caller’s point of view. I have a deep feeling that the fact that we were not able to see each other made them more secure about their anonymity, protection and confidentiality. They could have been anybody-a person with no face and a fake name. When you can not see the other person it is easier to tell your story, express your deepest feelings, explore your dark side, reveal burdening secrets, get in touch with your true self, embrace the privilege of being human. And all of this in just one call of 10-15 minutes .This is the advantage of being just a caller…who can not see and is not seen.
These three points make me realize that every approach to helping a person in need has its own advantages and disadvantages. What makes the difference is a sincere wish to help, a human presence, empathy and warmth and of course a good and solid training.
Here at the CSS I only had the phone. That was my tool, my only means of intervention. Well…I had to do it….and I found out that it had its own advantages.
First of all I couldn’t see the person and my past experience and personal bias (the Tele effect) wasn’t getting in the way. The callers could have been ugly or beautiful, clean or dirty, rich or poor, fat or skinny, white, black, yellow and so on, and so on….these were just people in need-,right here, right now. And this was important!
Second I wasn’t able to observe their bodies and movements, but I was focusing my full and undivided attention to what they were saying and to the tone of their voices and how they changed -- the awkward silence, the pauses of hesitation and fear, the sobs of pain and despair, the suffocating anger, the stuttering of confusion, the subtle laughter of hope and faith, the sighs of relief .I was working with the body language of their voices.
And actually I was using the most important part of the listening, the actual organ of listening-my ears!!!
I found it very valuable.
Last but not least I would like to speculate a little bit about the caller’s point of view. I have a deep feeling that the fact that we were not able to see each other made them more secure about their anonymity, protection and confidentiality. They could have been anybody-a person with no face and a fake name. When you can not see the other person it is easier to tell your story, express your deepest feelings, explore your dark side, reveal burdening secrets, get in touch with your true self, embrace the privilege of being human. And all of this in just one call of 10-15 minutes .This is the advantage of being just a caller…who can not see and is not seen.
These three points make me realize that every approach to helping a person in need has its own advantages and disadvantages. What makes the difference is a sincere wish to help, a human presence, empathy and warmth and of course a good and solid training.
петък, 17 октомври 2008 г.
Блондинки
Много ми хареса един виц.(Това е за теб, Дианка и за всички мои любими посестрими!)
Две блондинки си седят в кафенето и си говорят за... теория на елементарните частици.
Изведнъж едната от тях започва да се оглежда нервно и казва:
,,Тихо! Идва мъж. Давай да говорим за козметика!"
Две блондинки си седят в кафенето и си говорят за... теория на елементарните частици.
Изведнъж едната от тях започва да се оглежда нервно и казва:
,,Тихо! Идва мъж. Давай да говорим за козметика!"
сряда, 15 октомври 2008 г.
петък, 10 октомври 2008 г.
НУДИЗЪМ СРЕЩУ ЦИНИЗЪМ
Да, знам,че е 10 октомври и трябва да се настройвам вече на есенна вълна, но все оше не съм казала всичко за лятото и любимото ми море. Обещавам след това преставам.
И започвам да пека чушки. ;)
И така за морето...Искам да ви покажа
прословутото наше плажче-така, както изглеждаше преди и сега.
И за разговора ми с концесионерката. :(
След като с ужас и потрес наблюдавах как се носят грозни пластмасови шезлонги към това прекрасно девствено място, не издържах и отидох при нея, за да поговорим.
То нямаше какво и да се говори. Всичко беше ясно, но за всеки случай.
Няма смисъл да ви предавам разговора, но ще ви предам края му. Беше нещо от този род:
Аз:,, Сега остава да забраните и нудизма на това традиционно нудистко плажче .”
Тя: „ О,да.. В хотелите и апартаментите идват семейства с малки деца.”
Ахаааа, така значи . Загрижили сме се за децата. За бъдещите поколения.
И какво послание им оставяме? Че голотата е нещо срамно и забранено , а бетонно чудовище надвиснало над самото море и хвърлящо сянка на плажа целия следобед, е позволено. Че удоволствието от това да бъдеш натурален и свободен, екстазът от усещането да плуваш гол, е табу, а осирането на природата е в реда на нещата . Напомня ми за американските филми където голотата е изключителна рядкост, докато убийствата и насилието са под път и над път.
Просто супер!
Не, не ви агитирам да ставате нудисти. Далеч съм от тази мисъл. Дълбоко уважавам правото на всеки да избира. Свободата да решиш кое е добре за теб и кое ти харесва.
На мен ми я отнеха! Вместо да съзерцавам прекрасни залези, трябва да гледам бетонен мастодонт с мокър бански ,на китайски шезлонг. От това ме боли!
Такива ми ти работи. Ето,казах го и ми олекна...но само донякъде.
Сега ви показвам снимките. Те говорят сами по себе си.
Между другото, както виждате, и хотелът и пластмасовите шезлонги си седят празни . Така и ще си останат. Но защо трябва да са там и да загрозяват? Може би за да ни напомнят кои са силните на деня?
Знам, знам, че е временно явление. Няма да си купя бански.
Отивам да пека чушки.
.
И започвам да пека чушки. ;)
И така за морето...Искам да ви покажа
прословутото наше плажче-така, както изглеждаше преди и сега.
И за разговора ми с концесионерката. :(
След като с ужас и потрес наблюдавах как се носят грозни пластмасови шезлонги към това прекрасно девствено място, не издържах и отидох при нея, за да поговорим.
То нямаше какво и да се говори. Всичко беше ясно, но за всеки случай.
Няма смисъл да ви предавам разговора, но ще ви предам края му. Беше нещо от този род:
Аз:,, Сега остава да забраните и нудизма на това традиционно нудистко плажче .”
Тя: „ О,да.. В хотелите и апартаментите идват семейства с малки деца.”
Ахаааа, така значи . Загрижили сме се за децата. За бъдещите поколения.
И какво послание им оставяме? Че голотата е нещо срамно и забранено , а бетонно чудовище надвиснало над самото море и хвърлящо сянка на плажа целия следобед, е позволено. Че удоволствието от това да бъдеш натурален и свободен, екстазът от усещането да плуваш гол, е табу, а осирането на природата е в реда на нещата . Напомня ми за американските филми където голотата е изключителна рядкост, докато убийствата и насилието са под път и над път.
Просто супер!
Не, не ви агитирам да ставате нудисти. Далеч съм от тази мисъл. Дълбоко уважавам правото на всеки да избира. Свободата да решиш кое е добре за теб и кое ти харесва.
На мен ми я отнеха! Вместо да съзерцавам прекрасни залези, трябва да гледам бетонен мастодонт с мокър бански ,на китайски шезлонг. От това ме боли!
Такива ми ти работи. Ето,казах го и ми олекна...но само донякъде.
Сега ви показвам снимките. Те говорят сами по себе си.
Между другото, както виждате, и хотелът и пластмасовите шезлонги си седят празни . Така и ще си останат. Но защо трябва да са там и да загрозяват? Може би за да ни напомнят кои са силните на деня?
Знам, знам, че е временно явление. Няма да си купя бански.
Отивам да пека чушки.
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
