Не си падам по депресиите

( по случай празника на Народните Будители)

Ако сте разглеждали предишни мои откровения, вече знаете, че много си падам по природата. И никак по бетона. Ама хич! И нямаше как да не отида на митинга в защита на Рила, Иракли, Странджа и други вълшебни местенца, заплашени от дългата, граблива ръка на капитала и корупцията. Пред сградата на Европейската комисиа на улица Московска (какво съчетание,само?). Не че много ми се ходеше, но все пак имам позиция по въпроса и трябваше да я изразя. Няма само другите да вършат черната работа!
Малко по задължение, но отидох. Отначало седях притихнала, но все пак присъстваща. Докато в един момент го усетих....чувството. След малко ще ви кажа.
Имаше много, ама много млади хора. Плам, жар, ентусиазъм, енергия, вяра...
( Да сте живи и здрави във вас ми е надеждата! Страхотни сте!... Не че ние сме за изхвърляне). Биха се барабани, свириха свирки, пяха се песни. И аз със всички подскачах, свирих, пях, виках ... Звучеше като мантра ,,Искаме природа, не искаме бетон! Искаме природа, не искаме бетон!” И тогава се случи...усетих прилив на енергия, чувство на радост, сила, обнадеждаване, че нещата зависят поне малко и от нас...
...Всъщност не знам дали нещо въобще ще стане. Но ако седим в къщи и се вайкаме по-добре ли е? Тогава със сигурност няма да стане.
И от тук се замислих за прословутата наша българска пасивност и недоволство.
Падаме си по мрънкането, хленченето, мърморенето и оплакването, а никак по действията и отстояването на позиция. Вечно се чувстваме жертви на обстоятелствата. Сетих се за прословутите наши поговорки:
„ Много смях не е на добре.”, „ Да би мирно седяло, не би чудо видяло.”, ,, Страх лозе пази.”, ,, Преклонена главица сабя не я сече.”, ,, Много хубаво не е на хубаво.”, и т.н и т.н....
Явно много са ни влезли навътре. Директно в ДНК-то. Добре де, но какво става с гнева, които се трупа от явните несправедливости в живота. След като не може да се изрази адекватно, той се преглъща , насочва се навътре и се превръща в депресия, апатия, затлъстяване, алкохолизъм, високо кръвно, рак!
Аз хич не си падам по депресиите. От малка съм бунтарка. Израснала съм с майка Овен ,все пак. По- скоро си падам по поговорките (не знам дали са български, обаче) : ,,Господ обича смелите.”, ,,Почукай и ще ти отворят.”, ,,Храбрите не живеят вечно, но страхливите изобщо не живеят.” , ,,Когато Бог ти затвори врата, ти отваря порта.”

Та така за активността, спонтанността, себеизразяването...

А за митинга...беше хубаво. Беше слънчево,падаха красиви есенни листа...
Толкова ми хареса, че се зачудих дали да не повървя 300-400 метра и да отида при протестиращите млекопроизводители, а после и при Кремиковчани.
Митинги да искаш. Поводи също...