петък, 19 юни 2009 г.

Малък соцетюд

( по действителен случай)


България през 80-те. Социализъм. Развит!
По улиците- хора, облечени в конфекция.Грозни, еднакви дрехи.
По пътищата- Жигули, Москвичи, Трабанти. Тук-таме някоя Волга.
Пред блоковете-  деца,много. Играят на ластик, топчета, жмичка, , народна топка.
На пейките - дядовци , вперили очи в таблата.
Хлябът - само бял , типов и Добруджа. Саламът- хамбургски и шпеков.
Жените- закръглени, с пълни и тежки мрежести торби в ръце (времето преди найлоновите пликчета).
Мъжете пушат, тупат килими на лоста пред блока и лежат под колите в неделя.
Вече си припомнихте, нали? На по-младите ще помогне споменът за старите български филми от това време.

Семейство инж. Иванови са висшисти. Живеят на 5-тия етаж , в панелка, обзаведена със стандартните секции.  Иванова е учителка, за другаря Иванов вече сте се сетили от табелката на звънеца.

Иванов:
- Жена, мама му стара, колата пак нещо не е в ред. Тоя път наистина се закучи.
Иванова:
- Ъъъъ...
Точно сега не й се приказва. Цял ден е говорила в училище, а и знае, че мъжът й все така се вайка, а после я оправя.
„Мъжете да си гледат мъжката работа, жените – женската.”
Влиза в банята и оглежда прането. Решила е да пусне една пералня.
Отива до шкафа да вземе прах , но ето го и прахът свършил.
„Ей, няма почивка и това си е” .
Пак трябва да излиза на пазар. Май е позабравила и още нещa за купуване.

..........................


След дълго висене на опашка, Иванова се прибира с торбите към къщи.
На паркинга пред блока вижда обичайна картина- мъжки крака стърчат изпод предницата на колата им. Виждала е това хиляди пъти.
Иванов с неизменните си мръсни къси сини гащета, се поти под любимия Москвич.
„ Нещо съвсем да му отеснели тия панталонки, ама кой знае кога ще пуснат пак от тях да му взема.”

Нещо приковава погледа й. „Олеле, майко!” Един ценен атрибут на неговата мъжественост се подава от гащетата. Не се подава, направо си е навън. КРЪГЛО, РОЗОВО, КОСМАТО!!! „Оле, ако видят хората!”
Иванова оставя торбите. Оглежда се. Навежда се. Бързо и чевръсто, но внимателно и нежно побутва оттук оттам и поставя всичко на мястото му. После взима торбите и ни лук яла , ни мирисала потъва във входа.
„Леле божке, добре, че го зърнах! Какво щяха да си кажат комшиите!!!”
Цялата вир вода, взима асансьора и се качва на 5-тия етаж. Отваря с ключа и застива... Насреща й Иванов , посреща я доволен:
- Жена, слава Богу , дойде Славчо от съседния вход .Разбира от Москвичи и отиде да я погледне .
Иванова изпуска торбите. Втурва се в банята.



........................


Звъни се на вратата. Славчо , нахилен до уши:
- Колата ти е пушка, готова е! Ама в това хубаво време самките май са се разгонили. Една дойде, опипа ме и дим да я няма. Докато се измъкна изотдолу, беше офейкала. Само краката й видях. Здрааааави, хуууубави!”

Иванов сипва по една ракия за повода.
Иванова се обръща, за да не видят колко е червена и хуква към кухнята да прави салата.

През отворения прозорец се чува любовния зов на котките.

16 коментара:

momenti-momenti каза...

Помните ли тези безумни времена...

Aquawoman каза...

Хааааа-ха-хаааа :-))))))
momenti, умрях от смях ! Да,всички ходехме еднакво облечени, по-заможните пазаряха от "Валентина", а големите тарикати от Кореком . Помниш ли дънките Кондор и Панака - българските? Който нямаше връзки в чужбина или татко тексимаджия, се радваше и на тях :).
Тогава не се питахме коя марка ти е червилото, а кой номер е , защото имаше само 2-3 вида български серии на магазина. Кто видех устите на майкините колежки можех безпогрешно да определя с кой номер "Арома" се червисват. 21 беше най-модерното :-)))...

Aquawoman каза...

Благодаря ти ! С моя го четохме и се попиляхме от смях :-).
Спокойни времена бяха, въпреки всичко..

momenti-momenti каза...

Еееееееее Аквичка, това с номера червило го бях забравила.Супер, че ме подсети! :)))

Забравих да кажа, че другарката Иванова е майка на скъпа моя приятелка. Разказа ни тази "срамна" случка след години, тайно и по женски. ;)

Златина каза...

Направо ме върна в онези години...
Само дето съм била от играещите на ластик пред блока! :Р :)))))

hinkoff каза...

чудно, де да бях под колата,по потник, пък бирата сетне))

Иван Христов каза...

Браво!С голямо писателско майсторство и реализъм е предаден един соц-епизод. Ако не бях разбрал от коментара,че Иванова е майка на твоя приятелка, бих си помислил, че това се е случило точно с теб, така ярко и реалистично е разказано всичко.
Поздрави!

momenti-momenti каза...

Златина, помниш ли- ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай. Спелувахме Mississippi на ластик.Това беше любимата игра на сестра ми, а тя е около твоятя възраст.Hinkoff - де де, де де ... Иване- благодаря! Да ти кажа- доста годинки си изкарах в този реализъм- поне двайсетина. Ярко си го спомням и хич не ми се връща пак там. Поздрави и на тримата ви!

Иван Богословов каза...

http://anekdot.ru/an/an0101/o010118.html#15

всъщност това е историята, след като си спомняте онези години, трябва да можете да я прочетете. малко гадничко ми стана, като я прочетох променена, да, възможно е и така да се е случила, макар че не ми се вярва. придаването на соц.-блясък си е малко плоско. не съм червен, но да ви кажа - не се смейте на миналото иначе то ще ви се смее

momenti-momenti каза...

Иван Богословов, благодаря ви за коментара. Да, прочетох го, но знаете ли, никога не може да се каже кое е първо- кокошкта или яйцето. Така, че нека се радваме на творчеството и да му позволим да се лее волно. За соц.блясъка... аз лично не помня никакъв блясък. Е, може би образованието беше по на ниво и повече се стумулираше спорта, но до там.Според мен от където е минал този строй доста поразии е оставил. А за отношението към миналото, смятам, че не е никак лошо да си го припомняме от време на време с всичките му трагикомични аспекти, за да не повтаряме до безкрай стари грешки.Желая ви приятен ден и до нови срещи!

MadWizard каза...

Б@си мамата...след толкова години разкрих кода на: "ем ай ес ес ай ес ес ай пи пи ай".

Винаги съм го смятал за женско безумие.

:)

Dani каза...

И съм съгласна ,и не съм.Не мога да приема ,че преди е било само лошо,жените сме изглеждали"ужасно"-с конфекция , и с пълни мрежи и закръглени.Никога не съм изглеждала така/без да си правя комплименти/Но това зависи от човека ,а не от времето ,в което живее.Да не говорим ,че хлябът беше вкусен/нищо,че сега има 100 вида хляб/,и саламът беше вкусен,за истинското кисело мляко да не говорим.Така ,че когато сме тръгнали да се променяме не трябва да отхвърляме всичко ,което е сътворено ,а и да съхраним хубавото.А то може и да е българско/не страдам от излишен патриотизъм/.А дали след 20 години се поучихме от грешките си?

nik каза...

Това за "ем ай ес ес"... и за мен е break through толкова години се чудех откъде идва...

momenti-momenti каза...

MadWizard и nik, и аз бях в абсолютен възторг като разкрих тази загадка!!! :)))

momenti-momenti каза...

Dani,много съм далеч от мисълта да отричаме напълно миналото. Напротив, даже смятам, че това е една от грешките, които ние, българите, правим... и за съжаление губим много от това. Сриваме и започваме от начало... Докога???
Малкият соцетюд е едно приятелско намигане към миналото,с пожелание да не забравяме къде бяхме и да вървим напред. :)

Анонимен каза...

[color=#99aadd]Музыкальный ансамбль [url=http://dejavu-group.ru/svadba.php]Deja Vu[/url] - это коллектив виртуозных вокалистов и музыкантов на праздник.
[url=http://dejavu-group.ru/svadba.php]Dejavu-group[/url]- законодатель в области музыкального оформления свадеб, дней рождения, корпоративных вечеров, шоу программ.
В репертуаре ВИА Дежа вю около 3 тыс. произведений.
Живой звук. Диско, хиты 70-80-90-х, джаз, ретро, шансон, современная музыка, европейские хиты, фоновая музыка, поп .
Музыкальный ансамбль Dejavu-group располагает мощной качественной музыкальной аппаратурой, которая позволяет заполнить приятным уху звуком как компактное помещение (фуршет), так и большое помещение (корпоратив до 1 тыс. человек).

Андрей +7 910 483 8294, Игорь +7 916 623 4047 [/color]