Кога намразих Нова година

Имали ли сте някога куче?
Познавате ли тази сладка обич?
Невинността. Спонтанността. Безусловната любов. Прошката. Великодушието. Верността.
Най-добрият приятел на човека!
Дава ни това, което никой друг не може или не иска да ни даде.
Влюбени с ме в тях. Поне някои от нас. Със сигурност.
Но като дойде Нова година – какво става?
Лично аз, виждам как моето голямо и силно куче се превръща в малка купчинка страх... сгушена, трепереща, полумъртва. И се чудя как да я успокоя, как да й обясня концепцията за времето...че това ще премине, че е само за час, ден или два, че не идва краят на света.
Ние, хората, сме дарени ,за щастие или нещастие, с абстрактно мислене, а те, бедните животинки, не са.
Всичко за тях е тук и сега.
Пак за щастие или нещастие.
Как да им обясниш ,че някои по-висши бозайници си умират от кеф да гърмят и да се изхвърлят. Свързват радостта , празника, победата, с шума и данданията.
Една Нова година имах гости от Южна Африка и те бяха екзалтирани от зарята и гърмежите, защото в тяхната държава отдавна били забранени. Заради животните в резерватите , които се побърквали.
В тяхната държава. В третия свят.
В Африка мислят за животните.
А ние в Европа си гърмим....
Искам да си призная един грях. Когато нашите футболисти почти бяха стигнали до финала на световното през 1994, на мача България- Италия тайно бях за Италия заради... гърмежите и бомбичките и заради любимото ми тогава куче.
От любов!
Не към Родината, а към страдащото същество до мен.
Питайте и Зорба Гърка. И той ще ви каже : “Патриотизмът е глупост-
да убиваш хора заради идея.”
Тази Нова година, милата ми опашата любимка си прекара в банята- трепереща и дишаща тежко. И Слава Богу, че съседите от най-близката къща си бяха забравили бойните снаряжения ( на другия ден псуваха като бесни), иначе и те щяха да допринесат за бомбандировките навън и трябваше да тичам към банята с кучешки валериан.
Малкото ми момченце също, което за първи път се сблъсква с такава форма на радост, доста, ама доста се поуплаши.

Охххх, и да беше само Нова година, да го изтърпиш, а то- кой когато му скимне, с повод и без повод, решава да си покаже магарията, я с пиратка ,я с пистолет...

Луд на шарено се радва.

А бе , не знам. Отдавна вече не знам -права ли съм или не.
Знам обаче, че и другото съседко куче си откъсна дебелата желязна верига на 31 декември и видях ужаса в очите му.
Всичко това ми стига. Да намразя Нова година и патакламите и да се чудя кога и тази лудост ше премине!

Знам също, че когато нещо ми тежи, го изливам в пространството и се надявам някой да ме чуе и нещо да се промени.