неделя, 30 май 2010 г.
неделя, 23 май 2010 г.
неделя, 16 май 2010 г.
Тук и сега
или ОЩЕ ЕДИН РОЖДЕН ДЕН
Ако беше миналата година по това време, шях да публикувам тази снимка и да извикам с
всичка сила:
"НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА ПОРЕСНА!"
Да, ама сме тази година и виждам, че не е толкова страшно.
Дори напротив- има си своя чар.
Само че , вече много внимавам какво си пожелавам...защото рано или късно се сбъдва.
И после „ Олеле майко....”
Така че , след горе-долу обстойно премисляне, си пожелавам това:
любов, здраве, спокойствие, светлина по пътя, вдъхновение, удовлетвореност, късмет и....оххх, поне малко да обикна зимата или да намеря начин да не изпадам в зимни летаргии.
Пожелавам си и още нещо- приказката за динозавъра и други подобни да имат щастлив край...
http://momenti-momenti.blogspot.com/2008/09/blog-post_19.html
А тъй като Господ е измислил , освен всичко друго и Photoshop-а и чудесния
Spot Healing Brush Tool (какво сладко и точно име), мога да осъществя една от мечтите си още сега.
Ето вижте:
Ако сте прочели приказката ще разберете за какво става дума. ;)
А на вас , скъпи мои, знайни и незнайни, съмишленици и опоненти,
желая един прекрасен ден!
И както казва Кикиморката : Carpe Diem!
С обич,
Антонела
Ако беше миналата година по това време, шях да публикувам тази снимка и да извикам с
всичка сила:
"НИКОГА НЕ ИСКАМ ДА ПОРЕСНА!"
Да, ама сме тази година и виждам, че не е толкова страшно.
Дори напротив- има си своя чар.
Само че , вече много внимавам какво си пожелавам...защото рано или късно се сбъдва.
И после „ Олеле майко....”
Така че , след горе-долу обстойно премисляне, си пожелавам това:
любов, здраве, спокойствие, светлина по пътя, вдъхновение, удовлетвореност, късмет и....оххх, поне малко да обикна зимата или да намеря начин да не изпадам в зимни летаргии.
Пожелавам си и още нещо- приказката за динозавъра и други подобни да имат щастлив край...
http://momenti-momenti.blogspot.com/2008/09/blog-post_19.html
А тъй като Господ е измислил , освен всичко друго и Photoshop-а и чудесния
Spot Healing Brush Tool (какво сладко и точно име), мога да осъществя една от мечтите си още сега.
Ето вижте:
Ако сте прочели приказката ще разберете за какво става дума. ;)
А на вас , скъпи мои, знайни и незнайни, съмишленици и опоненти,
желая един прекрасен ден!
И както казва Кикиморката : Carpe Diem!
С обич,
Антонела
петък, 14 май 2010 г.
Чалгааааааааа
Стана ясно вече, че и чалгата ми е болна тема.
Извинете, ако обидя някого.
Знам, че всеки има право на вкус и избор.
Но и аз не мога повече да се сдържам.
Мислех , че е преходен процес, а то бая дългичко се проточи.
Може би ме е срам, може би надценявам нацията, ама хич не искам да повярвам в процъфтяването на това явление.
Ondine , с коментара си на предишна моя публикация, ме подсети и за още нещо. Не само фолк певиците са проблемът и не само Слави Трифонов, който брутално наложи чалгата, но най-вече обикновените момичета, които искат да изглеждат като тях.
Печелившият модел.
Модната икона.
Богатата.
Известната.
Търсената.
Популярната.
(За мен по-скоро е изкуствената, използваната, шаблонната, комерсиалната, матричната).
Това ли е моделът за подражание, който можем да предложим на жадните за копиране тийнейджери?
Имаме ли алтернатива?
Коя е тя? Знаем, че клин клин избива...
ТРЯБВА ДА НАМЕРИМ ЗАМЕСТИТЕЛ!
Иначе загиваме като нация.
А знам, че не сме толкова елементарни.
Или поне ми се иска да вярвам, че е така.
Извинете тона ми, но нещо се разлютих.
Чудила съм се от къде се появи този феномен.
И най- вече защо се задържа толкова дълго и даже разцъфтя.
Добре де, някои деца са закърмени с чалга,
други, напротив правят напук на родители те си и точно затова я слушат. Като чернокожите в САЩ, които масово приемат Исляма, не защото вярват в него, а за да се разграничат от белия човек с неговия, не рядко, лицемерен християнски морал.
Не знам...
Днес попитах моята седемнадесетгодишна племенничка, която е някъде по средата и е много мой човек , защо слуша чалга.
Тя ми отговори:
„Защото е весело.”
Така значи.
Веселба просто!!!
А аз съм тръгнала да се тормозя...
Извинете, ако обидя някого.
Знам, че всеки има право на вкус и избор.
Но и аз не мога повече да се сдържам.
Мислех , че е преходен процес, а то бая дългичко се проточи.
Може би ме е срам, може би надценявам нацията, ама хич не искам да повярвам в процъфтяването на това явление.
Ondine , с коментара си на предишна моя публикация, ме подсети и за още нещо. Не само фолк певиците са проблемът и не само Слави Трифонов, който брутално наложи чалгата, но най-вече обикновените момичета, които искат да изглеждат като тях.
Печелившият модел.
Модната икона.
Богатата.
Известната.
Търсената.
Популярната.
(За мен по-скоро е изкуствената, използваната, шаблонната, комерсиалната, матричната).
Това ли е моделът за подражание, който можем да предложим на жадните за копиране тийнейджери?
Имаме ли алтернатива?
Коя е тя? Знаем, че клин клин избива...
ТРЯБВА ДА НАМЕРИМ ЗАМЕСТИТЕЛ!
Иначе загиваме като нация.
А знам, че не сме толкова елементарни.
Или поне ми се иска да вярвам, че е така.
Извинете тона ми, но нещо се разлютих.
Чудила съм се от къде се появи този феномен.
И най- вече защо се задържа толкова дълго и даже разцъфтя.
Добре де, някои деца са закърмени с чалга,
други, напротив правят напук на родители те си и точно затова я слушат. Като чернокожите в САЩ, които масово приемат Исляма, не защото вярват в него, а за да се разграничат от белия човек с неговия, не рядко, лицемерен християнски морал.
Не знам...
Днес попитах моята седемнадесетгодишна племенничка, която е някъде по средата и е много мой човек , защо слуша чалга.
Тя ми отговори:
„Защото е весело.”
Така значи.
Веселба просто!!!
А аз съм тръгнала да се тормозя...
петък, 7 май 2010 г.
събота, 1 май 2010 г.
Първомайско ;)
Това клипче много ме развесели и търсех повод да го споделя с вас.
И реших, че ще бъде на 1 май.
Има ли по- голям късмет от това да харесваш работата си, да я вършиш с пиниз и да ти иде отръки? ;)
И реших, че ще бъде на 1 май.
Има ли по- голям късмет от това да харесваш работата си, да я вършиш с пиниз и да ти иде отръки? ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)