петък, 19 септември 2008 г.

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ.....ЗА СЕГА

Преди десетина години едно десетина годишно момиченце, моя много ценна приятелка, написа една приказка. В нея се разказваше за един заспал вкаменен динозавър, на брега на морето.
Спял си той, динозавърът  от години, даже векове и му било много хубаво и спокойно. Сънувал чудесни сънища и се забавлявал на сън. Радвал децата и всички плажуващи на красивото плажче с причудливите си форми и достолепно присъствие.
Но не щеш ли, все повече хора започвали да се разхождат по камения му гръб.
До тук добре, но за ужас- и все повече коли и джипове , a  даже и камиони.
Един ден вече се случило най-лошото- дошли много хора и започнали да ровят по гърба му  и не само да ровят, но  даже и да дълбаят все по-надълбоко и по-надълбоко. Динозавърът усетил болка в съня си, но не се събудил. Сънувал нещо интересно.
Хората с големите машини започвали да строят нещо на самия гръб на нищо неподозиращото животно. Нещото ставало все по-голямо и тежко.
От сутрин до вечер , ден след ден, месец след месец всякакви досадни, шумни и тежки съоръжения наранявали старото му мощно тяло. Той продължавал да спи и се надявал тази досада скоро да приключи и отново да му олекне.
Не му олекнало.
Напротив- болката ставала все по-силна, а тежестта почти непосилна.
Явно трябвало да излезе от скъпоценната си дрямка и да види какво става.
Започнал да се пробужда динозавърът. Динозаврите се събуждат много трудно и бавно. Все пак доста време са спали необезпокоявани.
Събудил се и не щеш ли що да види- УЖАС!!! На самият му гръб се мъдрел Хотел. Голям, огромен, чудовищен. Почти колкото него.
Динозавърът се стреснал. После се натъжил . Накрая се ядосал.
Много се ядосал, направо побеснял. Това чудовище на гърба му тежало кошмарно.
Погледнал към децата и хората на плажа и видял, че те са в мрак. Сянката от хотела им скривала слънцето.
- О, не- казал си динозавърът- не може така!
Стегнал мощното си тяло, мобилизирал всяко мускулче, поел здраво въздух и изревал: ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
В този миг започнали да падат отначало предмети, после да се пропукват стъкла, желязо и бетон. След около 5 минути всичко се превърнало в огромна купчина боклук.
Много боклук, ненужен боклук.
Плажуващите избягали ужасени и се скрили надалеч. Някои по-смели останали по-наблизо, за да наблюдават справедливата ярост на звяра.

Динозавърът се почувствал добре, малко по-добре.
Но все още му тежало...


Това е приказката, която написа едно малко момиченце, много добра моя приятелка.
Преди 10 години. С детската си интуиция и прозорливост.

А това са снимките ,които ви показвам аз днес - на едно от най-хубавите плажчета на България- там при крака на динозавъра.




Това е самият динозавър.






Тук много сладко спи. .



Кошмарът започва:



И малко преди да се събуди:







Няма коментари: