Чалгааааааааа

Стана ясно вече, че и чалгата ми е болна тема.
Извинете, ако обидя някого.
Знам, че всеки има право на вкус и избор.
Но и аз не мога повече да се сдържам.

Мислех , че е преходен процес, а то бая дългичко се проточи.
Може би ме е срам, може би надценявам нацията, ама хич не искам да повярвам в процъфтяването на това явление.

Ondine , с коментара си на предишна моя публикация, ме подсети и за още нещо. Не само фолк певиците са проблемът и не само Слави Трифонов, който брутално наложи чалгата, но най-вече обикновените момичета, които искат да изглеждат като тях.
Печелившият модел.
Модната икона.
Богатата.
Известната.
Търсената.
Популярната.
(За мен по-скоро е изкуствената, използваната, шаблонната, комерсиалната, матричната).
Това ли е моделът за подражание, който можем да предложим на жадните за копиране тийнейджери?
Имаме ли алтернатива?
Коя е тя? Знаем, че клин клин избива...
ТРЯБВА ДА НАМЕРИМ ЗАМЕСТИТЕЛ!
Иначе загиваме като нация.
А знам, че не сме толкова елементарни.
Или поне ми се иска да вярвам, че е така.
Извинете тона ми, но нещо се разлютих.

Чудила съм се от къде се появи този феномен.
И най- вече защо се задържа толкова дълго и даже разцъфтя.

Добре де, някои деца са закърмени с чалга,
други, напротив правят напук на родители те си и точно затова я слушат. Като чернокожите в САЩ, които масово приемат Исляма, не защото вярват в него, а за да се разграничат от белия човек с неговия, не рядко, лицемерен християнски морал.
Не знам...
Днес попитах моята седемнадесетгодишна племенничка, която е някъде по средата и е много мой човек , защо слуша чалга.
Тя ми отговори:
„Защото е весело.”
Така значи.
Веселба просто!!!
А аз съм тръгнала да се тормозя...