четвъртък, 18 ноември 2010 г.
понеделник, 15 ноември 2010 г.
сряда, 10 ноември 2010 г.
Да си припомним
Препубликувам тази закачка с миналото за по-новите посетители на блога - по случай 10-ти ноември:
http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html
Колкото и да е трудно и понякога възтежичко ежедневието ни днес, ей Богу не ми се връща пак там!
http://momenti-momenti.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html
Колкото и да е трудно и понякога възтежичко ежедневието ни днес, ей Богу не ми се връща пак там!
понеделник, 8 ноември 2010 г.
петък, 5 ноември 2010 г.
Във вчерашния ред на мисли
Ако имах такова дар слово и може би ако бях малко по-млада, щях да напиша точно това:
http://www.webcafe.bg/id_974230694
http://www.webcafe.bg/id_974230694
четвъртък, 4 ноември 2010 г.
До къде я докарахме...
... или Едипов комплекс срещу халтура
Предполагам, че всички сте чували за Едиповия комплекс.
А някои от вас вече и знаят как не понасям чалга и всякаква халтура.
Е, наложи ми се да свържа тези две явления по умилително сладък начин.
Започвам.
Ако случайно не сте запознати : едиповата фаза при децата е възрастта между 3 и 5-6 години, когато малките момченца искат да се оженят за мама, а момиченцата- за татко. Някои по-явно, други по-прикрито. Имат си и доста фантазии около темата, но няма да навлизам в детайли, защото не това е идеята.
Фазата естествено отминава, стига да няма фиксации и
нещата се нареждат в социално-приемлива форма. (Повече- в Гугъл)
Е, ние сме точно в тази фаза, една година вече. Веселба голяма!
Даже питах моя приятелка, психотерапевт, за подробностите по темата, защото човек като не е информиран, е по-склонен да се шашка.
Малко е да се каже, че с нетърпение чакам да се поотлепим малко.
И ето че дойде денят, в който Алекс пристигна при мен и тържествено заяви:
- Мамо, аз вече няма да се женя за теб!
- Добре, моето момче,- с облекчение въздъхнах, -за някое момиченце от детската ли?
- Нееееееее! Не разбираш ли? Ще се оженя за Веселин Маринов!
Тишина.
Кристална тишина.
Разказах го на много хора. Трябваше да го смеля и изхвърля от системата си. А и е доста смешно. Повечето ми приятели безкрайно се позабавляваха .
Един познат, който си изкарва прехраната, снимайки всякакви церемонии , възкликна:
„ Само така! Сватби да има,че тая криза.”
Имаше и доста други реплики, някои- бая пиперливи.
Но моя скъпа приятелка сложи капака:
„ Еееееех, Антонелке, Антонелке, с кого те замениха?”
Е, ми , замениха ме. Примирявам се.
Какво друго ми остава, освен да си сложим кисело зеленце,
да си сипем по една ракийка и да си пеем химни и маршове със снахата.
Предполагам, че всички сте чували за Едиповия комплекс.
А някои от вас вече и знаят как не понасям чалга и всякаква халтура.
Е, наложи ми се да свържа тези две явления по умилително сладък начин.
Започвам.
Ако случайно не сте запознати : едиповата фаза при децата е възрастта между 3 и 5-6 години, когато малките момченца искат да се оженят за мама, а момиченцата- за татко. Някои по-явно, други по-прикрито. Имат си и доста фантазии около темата, но няма да навлизам в детайли, защото не това е идеята.
Фазата естествено отминава, стига да няма фиксации и
нещата се нареждат в социално-приемлива форма. (Повече- в Гугъл)
Е, ние сме точно в тази фаза, една година вече. Веселба голяма!
Даже питах моя приятелка, психотерапевт, за подробностите по темата, защото човек като не е информиран, е по-склонен да се шашка.
Малко е да се каже, че с нетърпение чакам да се поотлепим малко.
И ето че дойде денят, в който Алекс пристигна при мен и тържествено заяви:
- Мамо, аз вече няма да се женя за теб!
- Добре, моето момче,- с облекчение въздъхнах, -за някое момиченце от детската ли?
- Нееееееее! Не разбираш ли? Ще се оженя за Веселин Маринов!
Тишина.
Кристална тишина.
Разказах го на много хора. Трябваше да го смеля и изхвърля от системата си. А и е доста смешно. Повечето ми приятели безкрайно се позабавляваха .
Един познат, който си изкарва прехраната, снимайки всякакви церемонии , възкликна:
„ Само така! Сватби да има,че тая криза.”
Имаше и доста други реплики, някои- бая пиперливи.
Но моя скъпа приятелка сложи капака:
„ Еееееех, Антонелке, Антонелке, с кого те замениха?”
Е, ми , замениха ме. Примирявам се.
Какво друго ми остава, освен да си сложим кисело зеленце,
да си сипем по една ракийка и да си пеем химни и маршове със снахата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
