"Ооооо, какво става? Още съм замаяна и не съвсем в час. Пързалям сеее. Не мога да спрааа." "Мамо, мамо, къде изчезна? Гладен съм! ЧакаййЙ!" "И аз, и аз. Умирам от глад!" "А, бе , златни, я да си се прибираме обратно, че я каква зима си е още навън."
сряда, 28 декември 2011 г.
Какво се случва когато една мечка е забравила да изпие сутрешното( пролетното) си кафе
петък, 16 декември 2011 г.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
Пуста младост!
Гошо си е хубавец! Беше, е и ще бъде. Това са посланията, които получаваше, дет се вика по модерному, навсякъде от вселената. А, бе, някои са си родени под щастлива звезда и това си е. Карма! Нито 40-те години му личаха, даже напротив беше посребрен ала Ричард Гиър и мацките още повече му се лепяха. Мацки ли казах - ето това е разковничето и голямата слабост на Гошо. Умираше за млади гаджета, да не кажа тинейджърки. Направо изгубваше ума и дума и кръвта му кипваше. Гошо остаряваше, но котенцето до него винаги си оставаше на 18. Как го правеше- никой така и не разбра. Приятелите му се пръскаха от завист и се чудеха кога ли и той ще пусне коремче и паласки и ще обръсне плешиво теме. А не беше и Чичко Паричко, да речеш. Но и това се оказа, че не е проблем. Освен това, откакто откри концепцията „втора употреба” ходеше облечен по последна мода, с манияшки оттенък. С две думи- Супер Пич!
Само не бързайте да му завиждате, преди да съм ви разказала случката от днес. ;)
Пътува си той, нашият плейбой балкански в понатъпкан автобус и О, Небеса- на двойна седалка, съвсем близо до него, зърва три кикотещи се супервеликолепни екземпляра от женски пол, разбира се в неговата възрастова таргет зона. Напъпила женственост, бляскави коси и очи, свежа кожа, звънък и шумен тинейдърски смях, и оххх - едната е с къса поличка. Олеле майко, ако имаше легенче за лиги до него- вече да е пълно. Започва да се сгорещява, разкопчава копче от ризата, поема дълбоко въздух, завива му се свят, причернява му, залита, хваща се за дръжката, пребледнява. В този момент едното момиче ( това с поличката) скача и му отстъпва място с думите:
-Елате, Господине. Седнете, починете си!
Гошо трескаво започва да се озърта на всички страни с все по-нарастваща тревожност на смъртно ранен самец.
-Кой? Аз ли? Защо?
Защоооооооооооооооо. Чува собствения си глас сякаш много отдалеч. После слухът му долавя трясък на строшени стъкла, бумтеж на разпадащ се бетон, викове и крясъци, мирис на изгоряло, приближаващ вой на линейка, звън на камбани, напевния глас на Дядо Поп.
Целият свят се срива пред очите му...
Гошо се събуди в локва студена пот, с четири бръчки и 96 бели косъма в повече. Гадженцето до него нежно и съвсем тихичко похъркваше.
Само не бързайте да му завиждате, преди да съм ви разказала случката от днес. ;)
Пътува си той, нашият плейбой балкански в понатъпкан автобус и О, Небеса- на двойна седалка, съвсем близо до него, зърва три кикотещи се супервеликолепни екземпляра от женски пол, разбира се в неговата възрастова таргет зона. Напъпила женственост, бляскави коси и очи, свежа кожа, звънък и шумен тинейдърски смях, и оххх - едната е с къса поличка. Олеле майко, ако имаше легенче за лиги до него- вече да е пълно. Започва да се сгорещява, разкопчава копче от ризата, поема дълбоко въздух, завива му се свят, причернява му, залита, хваща се за дръжката, пребледнява. В този момент едното момиче ( това с поличката) скача и му отстъпва място с думите:
-Елате, Господине. Седнете, починете си!
Гошо трескаво започва да се озърта на всички страни с все по-нарастваща тревожност на смъртно ранен самец.
-Кой? Аз ли? Защо?
Защоооооооооооооооо. Чува собствения си глас сякаш много отдалеч. После слухът му долавя трясък на строшени стъкла, бумтеж на разпадащ се бетон, викове и крясъци, мирис на изгоряло, приближаващ вой на линейка, звън на камбани, напевния глас на Дядо Поп.
Целият свят се срива пред очите му...
Гошо се събуди в локва студена пот, с четири бръчки и 96 бели косъма в повече. Гадженцето до него нежно и съвсем тихичко похъркваше.
понеделник, 5 декември 2011 г.
Без коментар
Разговор между майка и дете в предучилищна група( всяка прилика с лица и събития е случайна ;)
-Защо бе, миличък, защо бе златен, вече трети ден се борим с това стихче от Мечо Пух и нищо не става? Не се концентрираш ли, мислиш си за друго ли? Всичко обърка бе, Алексче!
-Неееееее бе, мамо- това, което аз ти казвам е от Мечо Пух 2. Ти не си го гледала.
-Защо бе, миличък, защо бе златен, вече трети ден се борим с това стихче от Мечо Пух и нищо не става? Не се концентрираш ли, мислиш си за друго ли? Всичко обърка бе, Алексче!
-Неееееее бе, мамо- това, което аз ти казвам е от Мечо Пух 2. Ти не си го гледала.
вторник, 29 ноември 2011 г.
Панчатантра и ... баба
Днес се натъкнах на страхотна находка и то у дома - Панчатантра. Оказа се
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.
А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били местили. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:
Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.
Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.
А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били местили. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:
Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.
Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!
петък, 25 ноември 2011 г.
сряда, 23 ноември 2011 г.
сряда, 16 ноември 2011 г.
петък, 11 ноември 2011 г.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Обич
Днес моята мила леля- Донка Петрунова, или както я наричат "на галено” българската Агата Кристи- навършва 80 години! Направо да не повярва човек...
Това е жената, която заедно с мен танцува боса до сутринта на сватбата на сестра ми и събра очите на испанци и французи. Жената, която връщайки се от пиано бар в 2 часа през нощта, срещнала съсед на стълбището и моментално скалъпила тинейджерска лъжа, че се прибира от интервю в нощния блок на радиото. Жената, която след нелека операция на очите, сложи розови очила( буквално) и... ох, това няма да го казвам, поне засега.
Жената, която на 78 години се влюби отново, много по-активна е от мен във Фейсбук и има приятели доста по-млади от мен.
А и за малко да забравя- замъкна ме в казиното на Радисън, защото трябваше да пише нещо по темата и искаше да бъде Дъ Инсайдер.
Скъпа лельо, бъди винаги така свежа, по младежки луда, нестандартна и извънматрична!
Обичам те и както виждаш доста се гордея с теб!!!
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
вторник, 1 ноември 2011 г.
Подготвяме се
Между вещици и таласъми, будители, избори, кризи и пророчества за 2012- ние се подготвяме за 7 живота. ;)))
А вие?
А вие?
вторник, 11 октомври 2011 г.
неделя, 9 октомври 2011 г.
Подготвям се за зимата
с ей такива мили гледки!
Източник: един приятел- ескимос от глобалната мрежа ;)
Източник: един приятел- ескимос от глобалната мрежа ;)
петък, 16 септември 2011 г.
Лято с малка целувчица есен
Риба с вкус на отлитащи птици.
Вълни с екот на първи звънец.
Пясък с аромат на печурки.
Водорасли с жълто-червени премени.
Русалки с дъх на кестени и младо вино.
Слънце с допир на кадифе.
Сетивата ми, попиващи великолепие.
Ех, лято, мое лято...
Вълни с екот на първи звънец.
Пясък с аромат на печурки.
Водорасли с жълто-червени премени.
Русалки с дъх на кестени и младо вино.
Слънце с допир на кадифе.
Сетивата ми, попиващи великолепие.
Ех, лято, мое лято...
вторник, 13 септември 2011 г.
понеделник, 12 септември 2011 г.
събота, 3 септември 2011 г.
четвъртък, 11 август 2011 г.
ЧРД, скъпо ми Алексче!
И още много да ни радваш с бисери като този:
„ Колко странно! Не знам защо, но от подаръците ставам много добър.” ;)))
„ Колко странно! Не знам защо, но от подаръците ставам много добър.” ;)))
вторник, 9 август 2011 г.
петък, 29 юли 2011 г.
Юлски гостенчета
Хаосът е шумен, стресът също.
Музата идва, когато шумът си отиде.
Тишината е Дар Божи. Най-вече вътрешната.
Музата идва, когато шумът си отиде.
Тишината е Дар Божи. Най-вече вътрешната.
неделя, 24 юли 2011 г.
вторник, 19 юли 2011 г.
Една китара... Алекс, Елена и Кръпката
Това е един горещ юлски поздрав за всички, които познават Алекс- отблизо или задочно. ;)
неделя, 17 юли 2011 г.
петък, 3 юни 2011 г.
понеделник, 9 май 2011 г.
неделя, 1 май 2011 г.
Да живее играта!
Ако още не сте го гледали- горещо го препоръчвам! Особено днес, на 1 май! ;)))
Официално се признава ролята на играта за ефективността на човека и обществото като цяло.
Официално се признава ролята на играта за ефективността на човека и обществото като цяло.
сряда, 27 април 2011 г.
неделя, 24 април 2011 г.
Ако нещо се случи веднъж...
Ако нещо се случи веднъж , може никога да не се повтори ,но ако се повтори -със сигурност ще се потрети. ...
За втора поредна година Юлианския и Грегорианския календар съвпадат и всички християни празнуваме заедно Великден!
Да се замисли човек... светът май все пак върви в правилната посока.
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ВСИЧКИ!
вторник, 19 април 2011 г.
вторник, 22 март 2011 г.
До Луната и назад
Ходих до луната. И както си му е редът, преди това видях космонавти.
Това е накратко.
А това се дава под наем. Да се замисли човек!
На Плаза Майор в Мадрид срещахме Спайдермен. Явно доста беше похапвал паейа и бая се беше поналял.
Ето го моето момченце , което се чуди накъде ли ще го завее вятърът или феите
следващия път. И с какво.
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ, ПРИЯТЕЛИ!
Това е накратко.
А сега подробностите:
Ох, не я издържах и тази зима. Реших, обаче, да почукам. ;) Господ ми отвори, смили се над мен и ме запрати на Канарските острови. Господ всъщност се яви във формата на фея, която се казваше Виктория и ми се падаше сестра. Тя почти ме изстърга от компютъра в София, посрещна ни в Мадрид, където пребивава, качи ни на самолета и ни поведе към Канарите. Благодаря ти, Вики!
Космонавтите, които видяхте, също се бяха отправили натам- вероятно за карнавала, който се провежда всяка година- горе-долу по това време.
И така приключението започна.
Лансароте е островът , който или никак не ти харесва или ти ляга директно на сърцето. Аз съм от вторите.
Не е тривиалният, комерсиален остров с тропическа зеленина, палми , бели плажове , лазурно море и ослепително слънце.
Тук почвата е предимно черно- червена, доста от плажовете са тъмни, океанът е обагрен в странни цветове и небето не винаги се усмихва.
И доста подухва. На мен обаче ми хареса много. Подейства ми като омайно биле!
Возихме се на камили, видяхме позадремали вулкани и доста странна, нестандартна красота.
Камилите доста любопитно ни душеха. Всичките двугърби бяха с намордници, а тези с по- сприхав характер имаха и по един парцал под решетката, за да не решат да изразят недоволството си под формата на обилна плюнка. Нашата беше с парцал, но някакси се разбрахме. Тя се разваше Сера( Алекс така я кръсти).
Това е един ресторант- „ При дявола”, „ Гърлото на дявола” или нещо подобно, свързано с Лукавия. Освен, че има невероятна панорама, впечатляващото в него е една естествена скара, която е поставена на нещо като отвор на кладенец, само че отдолу вместо вода се подвизава задрямала лава, която бълва горещина и прави пържолите, рибата и зеленчуците чудно вкусни .
Съжалявам, че не го снимах.
Бяхме в чудесен комплекс в Южната част на острова. Нарича се Златни пясъци и както виждате плажът е бял.
Някои хора спортуваха усилено. Е, при тази гледка- може.
Една малка кукла много сериозно дърпаше куфарче на колелца по пясъка.
Там беше и папата. Обеща и тази година всички християни- православни и католици- да празнуваме Великден заедно. ;)
Опитахме се да бъдем дискретни, но толкова го преследвахме с фотоапарата бедния човечец , че той накрая започна да ни се усмихва и да ни маха.
Имаше огромни бутилки вино и цените по кръчметата бяха като по нашето Черноморие, да не кажа и по- ниски.
Е, да си дойда и на болната тема- за разлика от нашето злощастно Крайбрежие, там не видяхме нито една сграда по- висока от два- три етажа.
Може би вече забелязахте - общ архитектурен план, съобразен с терена , дискретност, финес и никакъв кич. Ох, починах си!
Аниматори занимават децата с часове, напълно безплатно.
Въобще се замислям дали да ходя вече по нашето море или да създам туристическа агенция и да покажа по- добрия вариант на туризъм на изтормозения нашенец. Да си починат очите и ушите му от чалга и бетон.
Добре де, отплеснах се, но още съм под въздействието на островната еуфория.
А това се дава под наем. Да се замисли човек!
На Плаза Майор в Мадрид срещахме Спайдермен. Явно доста беше похапвал паейа и бая се беше поналял.
Ето го моето момченце , което се чуди накъде ли ще го завее вятърът или феитеследващия път. И с какво.
ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ, ПРИЯТЕЛИ!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
