Панчатантра и ... баба

Днес се натъкнах на страхотна находка и то у дома - Панчатантра. Оказа се
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.


А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били се местели. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:


Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.


Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!