четвъртък, 14 юни 2012 г.

Народ се с гора прощава

 (Призив в духа на народното творчество, по повод посегателството над горите, от Ивинела Самуилова)

Народ се с гора прощава
и на гората говори:
- Горо ле, горо зелена,
... хубава родна планино,
прощавай, горо зелена,
майчице скъпа българска,
дето си юнаци гледала,
та техните внуци серсеми,
днешни народни душмани,
на теб, майко, брадва да вдигат!
Гора си народу думаше:
- Не страдай, Божи народе,
Аз имам клетва най-тежка
серсеми да си погубя,
дървета да си опазя...
На гора се брадва не вдига,
Че ще се разлюти Балкана,
Ще вдигне братя ветрове,
Ще помете всички серсеми,
Направо ще ги издуха,
През девет земи в десета,
Да идат в суха пустиня,
Уста им в жажда да съхне,
Лице им слънце да жари,
Земя им под нозе да шава,
Та да се серсеми научат
Колко им чини гората,
Прохладните пазви планински,
Реките бистри студени,
За въздух да си зажалят,
За ласка на дъбов повей,
За кръшни песни на птички,
Дет химни пеят за мене...
И ако рекат да се върнат,
Серсеми, алчни глупаци,
Аз ще си пръчка приготвя,
Жилава, яка шибойка
И ще ти дам, народе, пръчката
Лаком серсемски задник да изплющиш,
Навеки да ги прогониш,
Гората да си запазиш,
А с нея още душата,
Дето е в гората откърмена!!!

Публикува се с любезното съгласие на авторката

1 коментар:

momenti-momenti каза...

И довечера на протеста!!! ;)