На лятото...с носталгия

Не искам да звуча като рекламен агент на Била , но пак там , на паркинга,  ми се случи смешка. Нали сте виждали около колите да се навъртат циганета, просяци и други маргинални елементи , които предлагат да ти върнат количката срещу депозита от 20 или 50 ст.

Та идва при мен жена, типично клошарски изглеждаща, и ми предлага помощта си по много затрогващ начин. Знаете, че те си имат психологически усет за хората и съчиняват личната си история според човека насреща.  
На някой продават сърцераздирателни сценарии за болни дечица,  други- самите те ще влизат в болница за животоспасяваща операция, трети са изпуснали последния рейс и не могат да се приберат, четвърти нямат пари за лекарство или ракия( и това са ми казвали J) и т.н. и т.н
Този път ми се предложи следния сюжет :
„Не искам да се натрапвам и ще ми помогнеш само ако искаш, но обичам го, мамка му, луда съм по него, сърцето ми гори, обичам го и това си е. Виж докъде ме докара любовта!"
Божкееей- не бях облечена нито в розово, нито в бяло. Такова ли романтично излъчване имам в момента? От жегите ли е, от друго ли, не знам, но й  дадох количката с усмивка.

Ехххххх, лято...