четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Reality Check


Ако се кефите на лайкове във Фейсбук  и искате да  съберете над 70 на профилната си  снимка( може и непрофилна), просто сложете такава, която е от преди десетина години. Ако  е по-скорошна- желателно е да е в гръб, леко разфокусирана или на приглушено осветление.  Селфита- абсолютно забранени! Е, добре, де- ако все пак искате да сте модерни , нека селфито да е в огледало, отдалеч. 
( Ако в момента сте на около  двадесет години- горното не се отнася за вас) Хубав ден на всички възрасти!  :) :) :)



 

вторник, 28 октомври 2014 г.

Цената на порастването


-  Звънях няколко пъти, но не ми отвориха. - Алекс изглежда  разстроен.
-  Явно ги няма. - опитвам се да го успокоя.
-  Даааа или пък  не чуват или  пък  се правят, че не чуват."

Ееех, синът ми поумнява, но по пътя  загубва  трохичка по трохичка сладката си  детска  невинност.

вторник, 21 октомври 2014 г.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Статус на сестра ми във Фейсбук

публикува се с нейно съгласие
Аз съм източен човек. Смес, произхождаща от преплитането на култури на кръстопътя на изтока и запада. Но преобладава източното. Много се зарадвах като го разбрах. Използвам го като извинение пред несъвместимия с мен заобикалящ западен свят, като идентичност пред недоумяващия западен човек, като обяснение на душевността, експресивността, хаотичността и мистицизма така непонятни за запада. Нямам нужда да ме разбират. Не е възможно. Аз си се разбирам. Просто съм източен човек!
чувствам се удобно.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Поколения…или нищо ново под слънцето


                                                                                            Всяка прилика с лица, събития,кучета и котки е напълно случайна




Всичко започна с една недоядена, скрита пица и свърши…пак там. Но междувременно се случиха и разни  други работи.

Tийнейджърските майки се славят с това, че доста   носят на  изненади и затова животът щедро ги черпи с още.  И още. А ето я и самата история:

На тийнейджъра му се дояжда пица и си я поръчва по телефона. Тъкмо отхапва с огромна наслада първото уханно парче и чува, че майка му  се прибира  сюрпризиращо рано у дома. Пица, поръчана за вкъщи, в леглото…- всичко това е в яркочервената зона със забрани.  Детето с ловко, отработено движение избутва кутията с ароматното, топло съдържание под леглото и бързо преглъща. След десетина минути, вече облечен, излиза с приятели (навярно да хапне пица ;) . Майката, почувствала се леко изоставена и самотна, решава да пусне кучето и котката вкъщи. Те обикновено предпочитат двора, но точно в този момент се втурват към „детската“ стая с безобразно предизвикани обонятелни сетива. Когато майката влиза веднага след тях , кадърът вече е ясно оформен. В него има половин куче със силно  разлюляна опашка( предната половина  издава грухтящи звуци под леглото ) и котка , която чевръсто измъква с лапа мазна кутия.

Лошото, обаче, както знаете, никога не идва само. Майката заляга и тя под леглото. Вече е ясно , че е скривалище. Гледа за още улики и зърва в най-далечния ъгъл една нахилена приполовена бутилка водка.

Уффф, добре- поне няма спринцовки!!!

Сяда на леглото, усмихва се леко кривичко,  спомня си крехките младежки години и отпива глътка водка. Направо от шишето. Но не много голяма. Да не личи!

 

петък, 3 октомври 2014 г.

Моменти, моменти...


Единственото по-хубаво от това да се припичаш на есенно слънце е да отвориш бавно очи и да видиш, че точно до теб блажено се е изтегнала котка.