1 Защо кучето ни Лора мъкне трофеи от плажа - умрели малки
делфинчета? Не съм кучешки психолог и затова не съм сигурна дали всъщност ни прави подаръци, дали иска да
се изфука какъв добър ловец е, дали е загрижена по кучешки или си осигурява
парфюм за по-късно. За храна е ясно, че не става въпрос.
2. Защо новият ни домашен любимец жабата Жана я няма по цял
ден? Появява се само нощем, сяда по жабешки до хамака и замечтано гледа към
луната. Не съм жабешки психолог и май за пръв път виждам на живо омагьосана
принцеса.
3. Защо еколозите от Царево не идват при нашите сигнали за
мъртви делфини? И защо когато им скръцнаха със зъби от РИОСВ в Бургас за
днешния голям екземпляр, те излъгаха, че вече са го прибрали. А той се разлага
пред очите ми, тук и сега! Не трябва да съм психолог, за да се сетя , че не им
пука особено, бягат от отговорност по деЦки
и още си живеят в Мичурин.
Еее, догледа ми се „Адио Рио.“ Помните ли го? Ако днешният
делфин не беше толкова голям, с Лорчето можеха да участват в „ Адио Рио“ 2.
4. Защо всяка вечер задължително трябва да има панаирджийски
помпозна заря , която да превръща всички животинки наоколо в безпомощни топки страх и
ужас?
5. Защо точно това лято пак ми се дочете „ Закуска за
шампиони“? Бог да благослови Кърт Вонегът ,
че ми помага да пускам парата на
порции и по малко!
А лятото още не е свършило…
Няма коментари:
Публикуване на коментар