РЕ-ФОР-МА

Само от две седмици съм петокласничка, а вече  в главата ми се въртят ей  такива еретични мисли : След като раницата с учебници, тетрадки, гуменки и купища помалала  тежи 9 килограма , а детето ми  тежи 29 килограма и според всички здравни стандарти не бива да носи повече от 10% от теглото си на гърба ,  се питам какво следва да направя:

 

1. Да го придружавам до училище( в ролята на шерп) до 12-ти клас или достигане на 90кг.съответно?
2. Да го тъпча яко с храна ,за да постигна по-бързо гопепосочената цел?
3. Да престана да мрънкам и да се наслаждавам на хубавото време и новопридобитата си суперизправена походка?

 

 

 

Въздух

След близо тримесечно отсъствие, София снощи ни посрещна, меко казано необичайно.

Прибрахме се, отворих всички врати и прозорци и…нищо. От оживеното Ботевградско шосе се носеше странна тишина. И тъй като цяло лято си живях в блажен информационен вакуум и не бях чула за ремонтите по столични булеварди, реших да отида и проверя какво по господите става.  Онемях! Мечта  и реалност се сляха в едно. Широко шосе, прясно асфалтирано, пълно  с деца и тинейджъри на ролери, бордове, скутери, колела. Е, сега остава да се появи и летящ скейтборд!!!( Отплеснах се, но аз това си го мога. )  Смях, купон, никакви таблети и телефони. Появи се и жонгльор! С две думи – „София диша“ беше в квартала. Много ме я яд, че не снимах. Природата не търпи празни пространства. Това беше едно добро запълване.            

Днес всичко вече  е постарому, пуснаха шосето, но …съм благодарна за онзи миг! Влизането ми обратно в матрицата бе несравнимо по-безболезнено.

Everytime I say goodbye I die a little