След близо тримесечно отсъствие, София снощи ни посрещна,
меко казано необичайно.
Прибрахме се, отворих всички врати и прозорци и…нищо. От
оживеното Ботевградско шосе се носеше странна тишина. И тъй като цяло лято си
живях в блажен информационен вакуум и не бях чула за ремонтите по столични
булеварди, реших да отида и проверя какво по господите става. Онемях! Мечта
и реалност се сляха в едно. Широко шосе, прясно асфалтирано, пълно с деца и тинейджъри на ролери, бордове,
скутери, колела. Е, сега остава да се появи и летящ скейтборд!!!( Отплеснах се,
но аз това си го мога. ) Смях, купон,
никакви таблети и телефони. Появи се и жонгльор! С две думи – „София диша“ беше
в квартала. Много ме я яд, че не снимах. Природата не търпи празни
пространства. Това беше едно добро запълване.
Днес всичко вече е постарому, пуснаха шосето, но …съм благодарна за онзи миг! Влизането ми обратно в
матрицата бе несравнимо по-безболезнено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар