вторник, 31 януари 2017 г.
петък, 20 януари 2017 г.
сряда, 11 януари 2017 г.
Зимни импресии
Когато в мразовит зимен ден зъзнеш по тъжните софийски улици и тъгата ти се удвоява при гледката на млад мъж с красиво, интелигентно лице, който проси, проси все още с достойнство, но е толкова на ръба, че единият му крак е вече в пропастта... , със свито гърло му даваш два лева и не искаш да поглеждаш назад. Само те настигат слова на мила благодарност и благопожелание, но дали не усещаш и капчица сарказъм? Или май си въобразяваш? Прекалено студено е… А може би чуваш експертно мнение на изпаднал естет-познавач.
Думите , които момчето изрича са:
- Бог да Ви поживи, мадам!!! И възможност да Ви даде, другият път да си купите истинска чанта Louis Vuitton.
Развеселяваш се! Много! Усмихната поглежадаш назад. Момчето също се усмихва. Слънцето надниква срамежливо зад сив облак.
Думите , които момчето изрича са:
- Бог да Ви поживи, мадам!!! И възможност да Ви даде, другият път да си купите истинска чанта Louis Vuitton.
Развеселяваш се! Много! Усмихната поглежадаш назад. Момчето също се усмихва. Слънцето надниква срамежливо зад сив облак.
Моментите, заради които си заслужава да изпълзяваш от хралупата!
вторник, 3 януари 2017 г.
На зимата, с благодарност!
Зима! Време…
Да наблюдаваш златните мехурчета на течен бистър мед като разминаващи се планети в един малко забързан космос.
Да видиш врабче, кацнало на самия край на борово клонче, което трепти като миниатюрно трамплинче.
Да съзерцаваш последната ябълка на дървото- тъмнокафява, премръзнала...
Да сънуваш бели бебета мечета, сгушени в голяма мама....
Да зърнеш през прозореца заснежен бор, а на клончето му кацнало парченце сутрешна луна.
Да чуеш звука от пропукваща се ледена висулка, странно напомнящ на почукването с човка на излюпващо се пиленце. Смърт и раждане. Отново и отново!
Зима!
Да наблюдаваш златните мехурчета на течен бистър мед като разминаващи се планети в един малко забързан космос.
Да видиш врабче, кацнало на самия край на борово клонче, което трепти като миниатюрно трамплинче.
Да съзерцаваш последната ябълка на дървото- тъмнокафява, премръзнала...
Да сънуваш бели бебета мечета, сгушени в голяма мама....
Да зърнеш през прозореца заснежен бор, а на клончето му кацнало парченце сутрешна луна.
Да чуеш звука от пропукваща се ледена висулка, странно напомнящ на почукването с човка на излюпващо се пиленце. Смърт и раждане. Отново и отново!
Зима!
Абонамент за:
Публикации (Atom)