Зима! Време…
Да наблюдаваш златните мехурчета на течен бистър мед като разминаващи се планети в един малко забързан космос.
Да видиш врабче, кацнало на самия край на борово клонче, което трепти като миниатюрно трамплинче.
Да съзерцаваш последната ябълка на дървото- тъмнокафява, премръзнала...
Да сънуваш бели бебета мечета, сгушени в голяма мама....
Да зърнеш през прозореца заснежен бор, а на клончето му кацнало парченце сутрешна луна.
Да чуеш звука от пропукваща се ледена висулка, странно напомнящ на почукването с човка на излюпващо се пиленце. Смърт и раждане. Отново и отново!
Зима!
Да наблюдаваш златните мехурчета на течен бистър мед като разминаващи се планети в един малко забързан космос.
Да видиш врабче, кацнало на самия край на борово клонче, което трепти като миниатюрно трамплинче.
Да съзерцаваш последната ябълка на дървото- тъмнокафява, премръзнала...
Да сънуваш бели бебета мечета, сгушени в голяма мама....
Да зърнеш през прозореца заснежен бор, а на клончето му кацнало парченце сутрешна луна.
Да чуеш звука от пропукваща се ледена висулка, странно напомнящ на почукването с човка на излюпващо се пиленце. Смърт и раждане. Отново и отново!
Зима!
Няма коментари:
Публикуване на коментар