Когато сънена и топла, рошава и босонога,
отидеш до смокинята,
откъснеш най-сладката и я разделиш с любимия мъж и няма никакви беловласи старци наоколо да назидават,
после поглеждаш към морето и съзираш ято чайки, които танцуват нагоре- надолу като разпиляна седефена огърлица,
а за десерт виждаш три подскачащи възторжени делфинчета съвсем наблизо,
освен това не духа, не вали и е неделя,
джеткаджиите още спят и е божествена тишина,
в този миг, в главата ти някак естествено зазвучава един познат дрезгав глас,
които ти напомня колко е прекрасен този свят, все пак! 💝
Няма коментари:
Публикуване на коментар