Спектакълът е само наполовина

Нощен хамак
под асма.
Пак съм хлапак.
Червена луна.
Във Водолей.
Обичайният хор на щурци и вълни.
Рязко някъде чакал се смей,
или плаче,
или пък лудей.

Сова се включва в нощните звуци.
Прилеп ниско прелита.
Почти не вярвам какво ми се случва.
Магията с реалност се преплита.

Куче Лора хърка - всичко това е слято.
Старостта ѝ ме настройва нежно.
В кръвта ми плува илюзия, вино и лято.
Символите на мрака се подреждат.

Чакал, сова, прилеп, старост и вино,
встъпили във обща клетва,
украсяват нощната картина.
Но луната пък е толкова светла.

Пълна е с вяра и бяла магия.
Страховете угасват в безобидна пихтия.

Доброто се усмихва.
Хитро е и пълно с радост.

За миг всичко притихва.
Само чувам как гроздето се къпе в сладост.

Всички спят, а аз не искам.
Спектакълът е само наполовина.
Неделя е.
Неделята на цялата година.