Вълшебството на малките неща

Точно си мислех, че „моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме настига един:

В нещо като градинка, чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам поканата.

-          Трябва да дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.

Тръгваме... нанякъде. Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела. Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.

-          Качи се да ми набереш сливи, че аз не могa!

Ами - това е!

#Вълшебствотонамалкитенеща

Мога да го слушам вечно

Мога да го слушам до безкрай,
дарява ме със глътка вечност.
Дали е моят персонален рай
или е на цялото човечество?!
Разбрала е душата на Хемингуей,
че хората далече от морето
не яхат толкова често небесния сегуей
във сладко бягство от битието. 😉

Чаша лято

Чаша кафе по иэгрев,
чаша вино по эалеэ,
чаша море преэ деня,
чаша эвеэди преэ нощта.

#чашалято

Таэи луда, луда 2020!

Когато на 1-ви юли в 5:30ч. се събудиш не от великия хит на Юрая Хийп, нито от крясъка на чайки, а от бордото настойчиво кукуригане на петел (Бог знае от къде се взел), благодариш му набързо и скачаш да не изпуснеш събитието на месеца, но  на мястото на изгряващото огнено кълбо се е настанил огромен облак с формата на къща и хич не иска да помръдне, чакаш и си спомняш  странния подбор на снощните песни от близката дискотека-
„ Боят настава, тупкат сърца ни -
ето ги близо наште душмани.
Дързост дружина вярна сговорна-
ний не сме веке рая покорна!“ ,
 веднага последвана от :
“I am a Barbie girl in a Barbie world.
Life is plastic, it’s fantastic.”,
усмихваш се някак накриво, хващаш се сама за косата и се издърпваш за пореден път, сещаш се, че годината е 2020, опитваш се да разгадаеш символиката, после даже не изчакваш слънцето и пак си лягаш...