вторник, 21 юли 2020 г.

Вълшебството на малките неща


Точно си мислех, че „моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме настига един:
В нещо като градинка, чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам поканата.
-          Трябва да дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.
Тръгваме... нанякъде. Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела. Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.
-          Качи се да ми набереш сливи, че аз не могa!
Ами - това е!
#Вълшебствотонамалкитенеща

Няма коментари: