петък, 26 юни 2009 г.

ДА на Демокрацията

... или кратки предизборни размишления.

Днес получих Е –мейл от скъпа моя приятелка- българка, която живее в чужбина . Пита ме за кой да гласува. И не е само тя. Това е 8-мият мейл подред. БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ОЩЕ МИЛЕЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ!!!
Ето това е моята ретроспекция и перспектива:


След 10-ти ноември, бяхме пияни от щастие, даже еуфория.




После дойдоха момчетата и доста поизтрезняхме.




Често бяхме като в задънена улица.





Дори понякога на ръба...





Е, имаше и хубави моменти.




И доста нелогични такива...





Започна се с коалициите...
Някои - откровено хищни!





Други- надявам се по добри.





Добре, че още не са забранили изборите...





И все пак… да се огледаме внимателно на всички страни и после ДА ГЛАСУВАМЕ, за да не оставяме изненади на тези след нас.

сряда, 24 юни 2009 г.

петък, 19 юни 2009 г.

Малък соцетюд

( по действителен случай)


България през 80-те. Социализъм. Развит!
По улиците- хора, облечени в конфекция.Грозни, еднакви дрехи.
По пътищата- Жигули, Москвичи, Трабанти. Тук-таме някоя Волга.
Пред блоковете-  деца,много. Играят на ластик, топчета, жмичка, , народна топка.
На пейките - дядовци , вперили очи в таблата.
Хлябът - само бял , типов и Добруджа. Саламът- хамбургски и шпеков.
Жените- закръглени, с пълни и тежки мрежести торби в ръце (времето преди найлоновите пликчета).
Мъжете пушат, тупат килими на лоста пред блока и лежат под колите в неделя.
Вече си припомнихте, нали? На по-младите ще помогне споменът за старите български филми от това време.

Семейство инж. Иванови са висшисти. Живеят на 5-тия етаж , в панелка, обзаведена със стандартните секции.  Иванова е учителка, за другаря Иванов вече сте се сетили от табелката на звънеца.

Иванов:
- Жена, мама му стара, колата пак нещо не е в ред. Тоя път наистина се закучи.
Иванова:
- Ъъъъ...
Точно сега не й се приказва. Цял ден е говорила в училище, а и знае, че мъжът й все така се вайка, а после я оправя.
„Мъжете да си гледат мъжката работа, жените – женската.”
Влиза в банята и оглежда прането. Решила е да пусне една пералня.
Отива до шкафа да вземе прах , но ето го и прахът свършил.
„Ей, няма почивка и това си е” .
Пак трябва да излиза на пазар. Май е позабравила и още нещa за купуване.

..........................


След дълго висене на опашка, Иванова се прибира с торбите към къщи.
На паркинга пред блока вижда обичайна картина- мъжки крака стърчат изпод предницата на колата им. Виждала е това хиляди пъти.
Иванов с неизменните си мръсни къси сини гащета, се поти под любимия Москвич.
„ Нещо съвсем да му отеснели тия панталонки, ама кой знае кога ще пуснат пак от тях да му взема.”

Нещо приковава погледа й. „Олеле, майко!” Един ценен атрибут на неговата мъжественост се подава от гащетата. Не се подава, направо си е навън. КРЪГЛО, РОЗОВО, КОСМАТО!!! „Оле, ако видят хората!”
Иванова оставя торбите. Оглежда се. Навежда се. Бързо и чевръсто, но внимателно и нежно побутва оттук оттам и поставя всичко на мястото му. После взима торбите и ни лук яла , ни мирисала потъва във входа.
„Леле божке, добре, че го зърнах! Какво щяха да си кажат комшиите!!!”
Цялата вир вода, взима асансьора и се качва на 5-тия етаж. Отваря с ключа и застива... Насреща й Иванов , посреща я доволен:
- Жена, слава Богу , дойде Славчо от съседния вход .Разбира от Москвичи и отиде да я погледне .
Иванова изпуска торбите. Втурва се в банята.



........................


Звъни се на вратата. Славчо , нахилен до уши:
- Колата ти е пушка, готова е! Ама в това хубаво време самките май са се разгонили. Една дойде, опипа ме и дим да я няма. Докато се измъкна изотдолу, беше офейкала. Само краката й видях. Здрааааави, хуууубави!”

Иванов сипва по една ракия за повода.
Иванова се обръща, за да не видят колко е червена и хуква към кухнята да прави салата.

През отворения прозорец се чува любовния зов на котките.

понеделник, 15 юни 2009 г.

събота, 6 юни 2009 г.

Един тъжен репортаж

Пиша от морето . И съм гола. Това е за мен морето- свобода, кеф и тотално отпускане. Само дето напоследък все по- трудно става. По- често е стягане и яд.
Макар, че се зарекох да не стъпвам вече на родното Черноморие, не издържах и дойдох... да видя докъде я докараха с бетонирането. Вече може би знаете, че ми е болна тема.
Чувството тази година е странно, доста странно. Призрачно и малко зловещо... Навсякъде бетон- безумно много кичозни хотели и апартаменти за продан (половината от тях зарязани донякъде) , необичайна тишина и... никакви хора. Е добре, де- тук таме се намират по някой заблуден англичанин, който се чуди как да продаде злощастното си апартаментче или пък някоя и друга самотна позастаряла и понатежала рускиня, чийто новозабогатял съпруг й е купил нещо малко на българското Черноморие и я е зарязал там, за да има повече време за младата си любовница. Дори и тези, които бетонират ги няма. Навярно са на почивка в Гърция или другаде, където е все още девствено, стилно, чисто и красиво. Или пък са безкрайно заети с предизборните си дела.

... Сякаш е свършила Tретата световна война, пуснали са бомба, която е унищожила почти напълно живите форми, но е запазила непокътнат материалния свят... Това съм го гледала вече в някакъв филм, но не помня кога и къде. Чувството ми е доста познато, обаче.

Знам, че е юни и още не е сезонът, но у нас като че ли сезонът е само юли и най- вече август. Добре, де, тогава логичният въпрос е : Защо са всички тези бетонни чудовища- за месец и половина-два експлоатация???
Но какво съм тръгнала да търся логика и аз... Всъщност това, което истински ме вълнува е:
КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ВСИЧКИ ТЕЗИ СГРАДИ?
Ясно е, че нито хотелите ще се напълнят, нито апартаментите ще се продадат, особено сега в кризата (обичам такива кризи), а може би и след нея. В най- смелите си мечти си представям, че ще ги съборят, както се е случило в Испания , Турция, Америка . Но откъде пари за това и как ще се оправим с боклука? Май ще си останат така навеки. Като паметници на глупостта. Паметници, които да ни напомнят за един тъжен период на алчност, корупция, късогледство и безумие...
Абе, тежка работа ви казвам!
Добре, че идват избори...
Надеждата умира последна.
ЩЕ ГЛАСУВАМ!!!

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Предизборно...

Един малък момент в ... Европейския Парламент.