събота, 6 юни 2009 г.

Един тъжен репортаж

Пиша от морето . И съм гола. Това е за мен морето- свобода, кеф и тотално отпускане. Само дето напоследък все по- трудно става. По- често е стягане и яд.
Макар, че се зарекох да не стъпвам вече на родното Черноморие, не издържах и дойдох... да видя докъде я докараха с бетонирането. Вече може би знаете, че ми е болна тема.
Чувството тази година е странно, доста странно. Призрачно и малко зловещо... Навсякъде бетон- безумно много кичозни хотели и апартаменти за продан (половината от тях зарязани донякъде) , необичайна тишина и... никакви хора. Е добре, де- тук таме се намират по някой заблуден англичанин, който се чуди как да продаде злощастното си апартаментче или пък някоя и друга самотна позастаряла и понатежала рускиня, чийто новозабогатял съпруг й е купил нещо малко на българското Черноморие и я е зарязал там, за да има повече време за младата си любовница. Дори и тези, които бетонират ги няма. Навярно са на почивка в Гърция или другаде, където е все още девствено, стилно, чисто и красиво. Или пък са безкрайно заети с предизборните си дела.

... Сякаш е свършила Tретата световна война, пуснали са бомба, която е унищожила почти напълно живите форми, но е запазила непокътнат материалния свят... Това съм го гледала вече в някакъв филм, но не помня кога и къде. Чувството ми е доста познато, обаче.

Знам, че е юни и още не е сезонът, но у нас като че ли сезонът е само юли и най- вече август. Добре, де, тогава логичният въпрос е : Защо са всички тези бетонни чудовища- за месец и половина-два експлоатация???
Но какво съм тръгнала да търся логика и аз... Всъщност това, което истински ме вълнува е:
КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ВСИЧКИ ТЕЗИ СГРАДИ?
Ясно е, че нито хотелите ще се напълнят, нито апартаментите ще се продадат, особено сега в кризата (обичам такива кризи), а може би и след нея. В най- смелите си мечти си представям, че ще ги съборят, както се е случило в Испания , Турция, Америка . Но откъде пари за това и как ще се оправим с боклука? Май ще си останат така навеки. Като паметници на глупостта. Паметници, които да ни напомнят за един тъжен период на алчност, корупция, късогледство и безумие...
Абе, тежка работа ви казвам!
Добре, че идват избори...
Надеждата умира последна.
ЩЕ ГЛАСУВАМ!!!

8 коментара:

Zoya Marincheva каза...

Защо не направиш един видео репортаж на английски за iReport.com? Оттам доста неща попадат по Сиенен. Не че нещо ще промени, но да се знае, да се почне международна кампания, каквато България не можа да произведе за нищо хубаво свое. Лошите новини имат повече шанс.

Rosen Hinkov каза...

Не мисля че трябва да ти е тъжно. Това все пак е началото на края на циментирането на крайбрежието. Всъщност, това което разказваш е добр новина.

momenti-momenti каза...

Зоя, добра идея! В момента си търся хубава камера. В родината винаги трябва да имаш една под ръка... Hinkoff,да давам си сметка ,че слава Богу, навлизаме в нов етап. Благодаря ви и сърдечни поздрави и за двама ви!

Aria каза...

със сигурност ще ги сринат. то беше ясно още докато ги строяха.

имам вяра, че ще се справим и с бетона, и с боклука. не е чак толкова работа.

а аз не смея да се доближа до Черноморието още.

Aquawoman каза...

Окепазиха всичко, вече няма никъде спокойствие. Преди два дни гледах комедията "Кит" и като видях Созопол преди години чак ми се доплака. Толкова зелено, толкова красиво. А на мен Созопол си ми е слабост и всяко лято непременно отиваме поне за седмица. На местните хора направо им се реве от строителните предприемачи. Доскоро имаше 2-3 скрити плажчета, където човек можеше да се излегне на спокойствие, да се попече на тишинка и да избяга от лудницата. Еей и там го застроиха. Кафе до кафе, строеж до строеж. Нямат наяждане!

momenti-momenti каза...

Aria, Aquawoman,благодаря ви, момичета! Със съмишленици е по-леко... а и планина можем да повдигнем, ако трябва. ;)

Любомир Николов каза...

Не ме настъпвай по мазола ! Поздрави!

momenti-momenti каза...

Любо, здравей и тук!