Кап... Кап... Кап...
Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап...
Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап...Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наметна червеното наметало и излезе да поразгледа. Каква картина.!
Всичко се топеше...Всичко... Снегът, ледените висулки, калпака на къщичката му, ледът по шейната. Еленът Рудолф също гледаше тревожно и нервно потрепваше с ноздри. Какво се случва? Нещо необичайно. Невиждано...
...След малко цяла Лапландия почерня. Бялото се превърна в черно, по- скоро в тъмно кафяво. Земята ,топла и жадна, лакомо поглъщаше влагата от разтопилия се сняг.
Добрият старец потрепна. Потрепери от... топлото. Тялото му не беше свикнало. Главата също. Уплаши се. Доста.
Съвсем скоро трябваше да тръгва с Рудолф надолу и да раздава подаръци на децата. А шейна без сняг не върви.
И какво всъщност се случва?
Дядо Коледа влезе в къщичката си и пусна телевизора. Дано по новините кажат какво става...
Откакто имаше телевизор, Дядо Коледа научи много неща. Чу за промените в климата, за новите технологии, за глобалното затопляне... Добре де, но нали не в нашия живот... Той си го представяше по-скоро когато неговият внук порасне и самият той стане Дядо Коледа.
Или пък не, когато най-малко очакваме ,тогава ни връхлита?
Най- големите опасения на Дядо Коледа се сбъднаха. Казаха го по новините.
Промените в климата са излезли от контрол и се случват мигновено и навсякъде.
Като по филмите...Страшните филми!
Но както всички знаем, Дядо Коледа е весел и бодър старец, пълен с оптимизъм и добро настроение. И идва по Коледа ,за да ни радва!
Така, че тук приказката се обръща в положителна насока...
И така Дядо Коледа седна на верандата , качи си краката на стола и започна да мисли... След малко широка усмивка озари и без това слънчевото му лице.
Стана, запретна ръкави и не щеш ли след време шейната се превърна в колесница.
Впрегна Рудолф и я изпробва. Вървеше. Даже много добре.
Сега оставаше само последната задача- да смени подаръците. Тези вече не ставаха.
Трябваше бързо да направи други. Нови. Ех, да можеше Рудолф да му помогне...
Всъщност Рудолф му помагаше с това, че беше добър слушател и беше много мъдър.
Задаваше умни въпроси и даваше добри идеи. Можеше да си говори с него с часове.
Рудолф пръв забеляза, че децата се променят, вкусовете им за играчки също.
Винаги усещаше кога са радостни и кога само се преструват, дали са истински щастливи или са малко разочаровани. Разбираше ги и ги обичаше. Рудолф щеше да даде пръв мнението си за новите играчки на Дядо Коледа и нямаше да го излъже.
Бузите на добрия старец се зачервиха още повече от топлината и от радостно вълнение пред новото начинание. Гол до кръста, Дядо Коледа се захвана чевръсто да майстори играчки. До вечерта беше готов. Когато звездите изгряха на небето и лапландската месечина се показа в нова, странна светлина, Дядо Коледа покани Рудолф на верандата на чаша бяло вино. За греяно вино беше много топло.
Развълнуван, той показа на елена новите играчки и зачака с нетърпение реакцията му. Рудолф ококори топлите си , добри очи. Хареса ги- то се виждаше. Веднага разбра идеята на Дядо Коледа. Нали знаете вече, че е много умен.
Прекараха чудесна вечер и си легнаха рано. На сутринта трябваше да тръгват. Дълъг път ги чакаше. Когато лапландскто слънце, по-ярко от обичайното, ги събуди с първите си лъчи, Дядо Коледа и Рудолф се стегнаха за път. Веселият старец с бодро и радостно подсвиркване натовари на колесницата всички чували. Все още се чувстваше млад и силен. А и беше доста радостен!
Не беше минал и час ,откакто пътуваха и лицата им грейнаха в щастливи усмивки.
Чуха ги... Всичко вървеше по план. Отначало чуха „мамо”, после смехове и песни, след това бръмчене на коли и самолети, после ръмжене, грухтене и цвилене и всякакви чудни звуци, които въображението ви позволява да си представите. Играчките оживяха!!! Целунати от издигащото се слънце. Идеята на Дядо Коледа да направи нови играчки със слънчеви батерии беше перфектна. Резултатът също.
Сега оставаше децата да ги харесат. Предстоеше му дълъг разговор с тях. Беше го премислял много пъти. Знаеше, че ще са разочаровани от тазгодишната необичайна Коледа без сняг, без снежни човеци и бой със снежни топки. Знаеше , че ще ги е яд на слънцето, което им изигра лоша шега в края на годината. Но Дядо Коледа знаеше как да разговаря с тях. Ако трябва и Рудолф ще помогне. И двамата обичаха децата безкрайно, а любовта отваря ушите и сърцата. Щеше да им каже и покаже ,че слънцето може да е враг на снега и белите мечки, но може и да е приятел и ако го използваме да работи за нас... може и да ги върнем.
Малко след Коледа...
Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап...
Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап...Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наметна червеното наметало и излезе да поразгледа. Каква картина.!
Всичко се топеше...Всичко... Снегът, ледените висулки, калпака на къщичката му, ледът по шейната. Еленът Рудолф също гледаше тревожно и нервно потрепваше с ноздри. Какво се случва? Нещо необичайно. Невиждано...
...След малко цяла Лапландия почерня. Бялото се превърна в черно, по- скоро в тъмно кафяво. Земята ,топла и жадна, лакомо поглъщаше влагата от разтопилия се сняг.
Добрият старец потрепна. Потрепери от... топлото. Тялото му не беше свикнало. Главата също. Уплаши се. Доста.
Съвсем скоро трябваше да тръгва с Рудолф надолу и да раздава подаръци на децата. А шейна без сняг не върви.
И какво всъщност се случва?
Дядо Коледа влезе в къщичката си и пусна телевизора. Дано по новините кажат какво става...
Откакто имаше телевизор, Дядо Коледа научи много неща. Чу за промените в климата, за новите технологии, за глобалното затопляне... Добре де, но нали не в нашия живот... Той си го представяше по-скоро когато неговият внук порасне и самият той стане Дядо Коледа.
Или пък не, когато най-малко очакваме ,тогава ни връхлита?
Най- големите опасения на Дядо Коледа се сбъднаха. Казаха го по новините.
Промените в климата са излезли от контрол и се случват мигновено и навсякъде.
Като по филмите...Страшните филми!
Но както всички знаем, Дядо Коледа е весел и бодър старец, пълен с оптимизъм и добро настроение. И идва по Коледа ,за да ни радва!
Така, че тук приказката се обръща в положителна насока...
И така Дядо Коледа седна на верандата , качи си краката на стола и започна да мисли... След малко широка усмивка озари и без това слънчевото му лице.
Стана, запретна ръкави и не щеш ли след време шейната се превърна в колесница.
Впрегна Рудолф и я изпробва. Вървеше. Даже много добре.
Сега оставаше само последната задача- да смени подаръците. Тези вече не ставаха.
Трябваше бързо да направи други. Нови. Ех, да можеше Рудолф да му помогне...
Всъщност Рудолф му помагаше с това, че беше добър слушател и беше много мъдър.
Задаваше умни въпроси и даваше добри идеи. Можеше да си говори с него с часове.
Рудолф пръв забеляза, че децата се променят, вкусовете им за играчки също.
Винаги усещаше кога са радостни и кога само се преструват, дали са истински щастливи или са малко разочаровани. Разбираше ги и ги обичаше. Рудолф щеше да даде пръв мнението си за новите играчки на Дядо Коледа и нямаше да го излъже.
Бузите на добрия старец се зачервиха още повече от топлината и от радостно вълнение пред новото начинание. Гол до кръста, Дядо Коледа се захвана чевръсто да майстори играчки. До вечерта беше готов. Когато звездите изгряха на небето и лапландската месечина се показа в нова, странна светлина, Дядо Коледа покани Рудолф на верандата на чаша бяло вино. За греяно вино беше много топло.
Развълнуван, той показа на елена новите играчки и зачака с нетърпение реакцията му. Рудолф ококори топлите си , добри очи. Хареса ги- то се виждаше. Веднага разбра идеята на Дядо Коледа. Нали знаете вече, че е много умен.
Прекараха чудесна вечер и си легнаха рано. На сутринта трябваше да тръгват. Дълъг път ги чакаше. Когато лапландскто слънце, по-ярко от обичайното, ги събуди с първите си лъчи, Дядо Коледа и Рудолф се стегнаха за път. Веселият старец с бодро и радостно подсвиркване натовари на колесницата всички чували. Все още се чувстваше млад и силен. А и беше доста радостен!
Не беше минал и час ,откакто пътуваха и лицата им грейнаха в щастливи усмивки.
Чуха ги... Всичко вървеше по план. Отначало чуха „мамо”, после смехове и песни, след това бръмчене на коли и самолети, после ръмжене, грухтене и цвилене и всякакви чудни звуци, които въображението ви позволява да си представите. Играчките оживяха!!! Целунати от издигащото се слънце. Идеята на Дядо Коледа да направи нови играчки със слънчеви батерии беше перфектна. Резултатът също.
Сега оставаше децата да ги харесат. Предстоеше му дълъг разговор с тях. Беше го премислял много пъти. Знаеше, че ще са разочаровани от тазгодишната необичайна Коледа без сняг, без снежни човеци и бой със снежни топки. Знаеше , че ще ги е яд на слънцето, което им изигра лоша шега в края на годината. Но Дядо Коледа знаеше как да разговаря с тях. Ако трябва и Рудолф ще помогне. И двамата обичаха децата безкрайно, а любовта отваря ушите и сърцата. Щеше да им каже и покаже ,че слънцето може да е враг на снега и белите мечки, но може и да е приятел и ако го използваме да работи за нас... може и да ги върнем.
Малко след Коледа...
П.П. А на големите ще каже с променен глас:
(тук малките да не четат)
„Хора, събудете се! Работата е сериозна... "
)
3 коментара:
Знам, че някои от вас няма да се съгласят и ще кажат: „Престанете да ни вменявате чувство за вина за климатичните промени!”
Знам, че има две абсолютно противоречащи си теории:
Едната твърди , че глобалното затопляне няма нищо общо с човешкия фактор, а другата, напротив, че е предизвикано от нашите действия , бездействия, безразъдство, късогледство, високомерие и чувство за недосегаемост...
Дори и първата теория да е вярна... мисля, че нищо няма да ни стане, да бъдем малко по уважителни към природата и нейните тихи вопли ...
Тази приказка я сънувах... и няма как да не го споделя. По-силно е от мен.
Браво, много оригинално!
Дали това наистина ще се случи? По-добре - не.
Ох, да Диана- по-добре-не!Поздрави!
Публикуване на коментар