понеделник, 21 декември 2009 г.

Като сме се отворили на Коледни истории...

...и аз се сетих за една.

Беше в края на социализма.
(Защо ли се връщам все там? Със сигурност не е носталгия.
Е, може би само малко –по младостта.)
И така, както знаете, през социализма доста често чувахме репликите: "Другарко,не се бутайте!", " Другарю, не се предреждайте!", „Нямаме.” или
„ Елате утре ,може да докарат”.
(Даже имах гости от ГДР и в главите им се бяха набили две български думи –„ няма” и „айде”.)

Моя приятелка от Университета, голяма патриотка, която си изкарваше по някой лев с преводи, ми разказа следната история:

Върви си тя с един симпатичен англичанин из центъра на София,
избягва по- нелицеприятните улици и места и старателно подбира думите.
Не щеш ли обаче, пред тях изниква огромно стълпотворение от хора.( Помните ли опашките за банани и портокали по Коледа, които се виеха пред магазините?)
Човекът възпитано, но настойчиво пита:
-Какво става?
Моята приятелка се изчервява , но запазва самообладание и дипломатично се измъква:
- Ами... за Коледа... за децата.
Посетителят от западния свят потреперва и категорично отсича:
- Аз никога не бих чакал в този студ. Бих отишъл да си купя.

6 коментара:

momenti-momenti каза...

...иди, че обяснявай.

Ondine каза...

Аз все още не мога да си обясня това!В складовете на магазините имаше,а не се даваха повече от 2кг на човек или нещо от сорта.
п.п.до ден днешен обожавам шоколадовите яйца/а има толкова по-хубави шоколади/,и може би причината се корени в това,че не винаги можеха да ми купят от Корекомите

Весели празници!:)

Savlena каза...

Така е,забранения "плод"някога е най-сладък винаги или поне спомена по него.А за прословутите опашки и нощни бдения от годините на соца не искам и да се сещам дори...
Весели и усмихнати празници!/без опашки/:)))

Aquawoman каза...

Малко тъжно, нали? :( Тогава се излагахме с едни неща, а сега с други. Бай Ганьо скоро няма да събуе цървулите, ако изобщо някога ги събуе. Съжалявам, че го казвам..
Антонела, прегръдки и се мяркай по-често ;)

Aria каза...

аз пък съм инатливо животно и предпочитам да пукна от глад, октолкото да стоя на опашка. така и не чаках и при соца, а купоните от демократичната купонна система ми останаха неизползвани до един. ей така, на инат. защото не обичам да ми казват точно колко кг. брашно да си купя. и ги оставям да си го ползват те.

та по този повод си намирах чужди финикийски знаци и си купувах разни глупости - като шоколадови яйца - от Кореком.

и нямам привързаности към хранителни продукти :-))). както вече казах, инатливо животно съм :-))).

momenti-momenti каза...

Ondine,да, трудно е за обяснение...Май искаха просто да ни тормозят и да има "стой се , преброй се".
Savlena, ай -нощните бдения, да, не са за спомняне.
Аквичка, така е, преди имаше едни проблеми, сега-други... :(
Аria, и аз като теб съм инатливо жовотно и не съм висяла по опашки.
Всъщност само веднъж пред немското послство,то си беше нощно бдение.
Поздрави и усмивки на всички вас от мен! :)