...и аз се сетих за една.
Беше в края на социализма.
(Защо ли се връщам все там? Със сигурност не е носталгия.
Е, може би само малко –по младостта.)
И така, както знаете, през социализма доста често чувахме репликите: "Другарко,не се бутайте!", " Другарю, не се предреждайте!", „Нямаме.” или
„ Елате утре ,може да докарат”.
(Даже имах гости от ГДР и в главите им се бяха набили две български думи –„ няма” и „айде”.)
Моя приятелка от Университета, голяма патриотка, която си изкарваше по някой лев с преводи, ми разказа следната история:
Върви си тя с един симпатичен англичанин из центъра на София,
избягва по- нелицеприятните улици и места и старателно подбира думите.
Не щеш ли обаче, пред тях изниква огромно стълпотворение от хора.( Помните ли опашките за банани и портокали по Коледа, които се виеха пред магазините?)
Човекът възпитано, но настойчиво пита:
-Какво става?
Моята приятелка се изчервява , но запазва самообладание и дипломатично се измъква:
- Ами... за Коледа... за децата.
Посетителят от западния свят потреперва и категорично отсича:
- Аз никога не бих чакал в този студ. Бих отишъл да си купя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
...иди, че обяснявай.
Аз все още не мога да си обясня това!В складовете на магазините имаше,а не се даваха повече от 2кг на човек или нещо от сорта.
п.п.до ден днешен обожавам шоколадовите яйца/а има толкова по-хубави шоколади/,и може би причината се корени в това,че не винаги можеха да ми купят от Корекомите
Весели празници!:)
Така е,забранения "плод"някога е най-сладък винаги или поне спомена по него.А за прословутите опашки и нощни бдения от годините на соца не искам и да се сещам дори...
Весели и усмихнати празници!/без опашки/:)))
Малко тъжно, нали? :( Тогава се излагахме с едни неща, а сега с други. Бай Ганьо скоро няма да събуе цървулите, ако изобщо някога ги събуе. Съжалявам, че го казвам..
Антонела, прегръдки и се мяркай по-често ;)
аз пък съм инатливо животно и предпочитам да пукна от глад, октолкото да стоя на опашка. така и не чаках и при соца, а купоните от демократичната купонна система ми останаха неизползвани до един. ей така, на инат. защото не обичам да ми казват точно колко кг. брашно да си купя. и ги оставям да си го ползват те.
та по този повод си намирах чужди финикийски знаци и си купувах разни глупости - като шоколадови яйца - от Кореком.
и нямам привързаности към хранителни продукти :-))). както вече казах, инатливо животно съм :-))).
Ondine,да, трудно е за обяснение...Май искаха просто да ни тормозят и да има "стой се , преброй се".
Savlena, ай -нощните бдения, да, не са за спомняне.
Аквичка, така е, преди имаше едни проблеми, сега-други... :(
Аria, и аз като теб съм инатливо жовотно и не съм висяла по опашки.
Всъщност само веднъж пред немското послство,то си беше нощно бдение.
Поздрави и усмивки на всички вас от мен! :)
Публикуване на коментар