Глобализация?

Българинът някога

Някогашния българин се е събуждал от кукуригането на родния петел. Миел се е с домашен сапун, после е обличал сливенските си дрехи и е обувал габровските си обувки. Търгувал е с казанлъшко розово масло. На гостите си е предлагал известната троянска сливова ракия. В кафенето е пиел чашка турско кафе, четял е за черногорското въстание и е спорел с приятелите за руската политика. Вечер е ходил в кръчмата. Циганският оркестър е свирел влашка музика. Той си е поръчвал мелнишко вино и смядовска луканка. После се е връщал в къщи, лягал си е, гледал е тревненската резба на тавана си и е сънувал прекрасните търновски момичета.


Българинът днес

Днешният българин чува звъна на китайския си будилник и става. Мие се с немски сапун, взема турската си четка и полската си паста за зъби. После обува датския си панталон, шведската си риза, норвежкия си пуловер от магазина за втора употреба, пие бразилско кафе и слуша сръбска песен по радиото. Пътува за работа в пълния немски автобус. На обяд яде хамбургер с гарнитура от албански зеленчуци и пие италианско еспресо. На връщане у дома си купува мексиканска салата и македонско печено пиле. Когато се чувства добре пие френски коняк, понякога ирландско уиски или руска водка, изпратена му от башкирските приятели. Вечер сяда пред японския си телевизор и гледа американски екшън по телевизията. После заспива кротко във финландското си легло.

(от учебник по български език за чужденци)