четвъртък, 25 март 2010 г.

Глобализация?

Българинът някога

Някогашния българин се е събуждал от кукуригането на родния петел. Миел се е с домашен сапун, после е обличал сливенските си дрехи и е обувал габровските си обувки. Търгувал е с казанлъшко розово масло. На гостите си е предлагал известната троянска сливова ракия. В кафенето е пиел чашка турско кафе, четял е за черногорското въстание и е спорел с приятелите за руската политика. Вечер е ходил в кръчмата. Циганският оркестър е свирел влашка музика. Той си е поръчвал мелнишко вино и смядовска луканка. После се е връщал в къщи, лягал си е, гледал е тревненската резба на тавана си и е сънувал прекрасните търновски момичета.


Българинът днес

Днешният българин чува звъна на китайския си будилник и става. Мие се с немски сапун, взема турската си четка и полската си паста за зъби. После обува датския си панталон, шведската си риза, норвежкия си пуловер от магазина за втора употреба, пие бразилско кафе и слуша сръбска песен по радиото. Пътува за работа в пълния немски автобус. На обяд яде хамбургер с гарнитура от албански зеленчуци и пие италианско еспресо. На връщане у дома си купува мексиканска салата и македонско печено пиле. Когато се чувства добре пие френски коняк, понякога ирландско уиски или руска водка, изпратена му от башкирските приятели. Вечер сяда пред японския си телевизор и гледа американски екшън по телевизията. После заспива кротко във финландското си легло.

(от учебник по български език за чужденци)

8 коментара:

Владимир Кабрански каза...

В глобализацията няма нищо лошо, но трябва да се научим не само да взимаме, но и да даваме на света. Имаме какво да предложим и днес.

Unknown каза...

хехехе, забрави турските сериали...

momenti-momenti каза...

Кикче, да, бе, турските сериали.;)
Владо, да, със сигурност има какво да предложим, ама...

diandra каза...

А представяш ли си българина някога съотнесен към два-три века още назад?
Глобализацията ще ни уеднакви за съжаление, ще изчезнат националните разлики и ще заприлича света на едно голямо село. То започна вече.

momenti-momenti каза...

Диана, мила, истината, според мен, както винаги е по средата...
:)

Albena Todorova каза...

Проблемът не е в това, че нещата са чужбински. В бита на по-заможните българи през Възраждането примерно чужбинското е било на почит (алафрангите в Пловдив, картините над входа на Ослековата в Копривщица и др.); въпросът според мен с какво се идентифицираме и до каква степен.
Лично мен най-много ме дразни стремглавото забравяне на ценности като пестеливост, разсъдливост и други подобни, породено от свръх-огромното количеството китайски стоки за 1 ден (=за 1 лев) в магазините. Иначе колкото по-добре познаваш света, толкова по-добре, според мен. Доколко масовият българин е в условия да го направи, е съвсем друга бира :)

momenti-momenti каза...

Aozora,така е! Радвам се да те видя отново.

momenti-momenti каза...

Aozora,така е! Радвам се да те видя отново.