Днес се натъкнах на страхотна находка и то у дома - Панчатантра. Оказа се
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.
А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били местили. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:
Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.
Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!
втората най- четена книга в света след библията, или поне така пише в предговора.
От известно време я мярках в библиотеката си, но не й обръщах внимание и сякаш сега
беше моментът да я хвана в ръцете си и да я разлистя.
А сега малко предистория. За човек, роден и израснал в
София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за
някаква справка и една лелка ми се накара, че затова държавата ни била на този
хал, защото много сме се били местили. :)
Интересното е, че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.
Откакто и йогата навлезе в западния свят (леко ме дразни
комерсиалната и модна страна на нещата, ама нейсе. Майка ми се занимаваше с
йога още през 70-те.), много хора заговориха отново за Панчатантра.
Но най- милото дойде , когато отворих книгата. Ето я приятната изненада:
Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на
бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така,
като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един
много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ
преди 25 години.
Как ли се е промъкнала Панчатантра през желязната завеса?
А ето как.
Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.
Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото
от нея много се поумнявало. :)
Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 години!
23 коментара:
тази книга изглежда магично, иам нещо особено което може да се забележи и от снимките
nice idea, thanks for sharing...
You are welcome! :)
Интересно, че книгата е толкова стара и че е подарък от баба ти. Имам предвид, че това поколение не са били много отворени на тема други култури и религии. Явно баба ти е била много футуристична и отворена, за което завиждам до някъде! Виждала съм книги за Панча тантра, но не толкова стари, най-вероятно и съдържанието вътре не е същото. Ако има нещо, което силно да те впечатли от книгата ще се радвам, ако споделиш!
Храна за котки, да- баба ми е много специална! Ок, ако нещо много ме впечатли- ще кажа ;)Приятен ден!
Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!
Новини, благодаря! :)
Наистина изглежда голяма находка тази книга Панчатантра. Честно казано аз също не съм чувала за нея. Може да няма много бройки по света или само в библиотеките да може да се открие.
Разкошна фотография на един залез. Цветовете са уникално преливащи се като една рисунка. Тихо и спокойно, можеш да гледаш и да се взираш с часове морето.Книгата Панчатантра е една доста добра находка, тя така и изглежда, дано да успеят да я съхранят и запазят за следващите поколения.Със сигурност е много скъпа книга, щом е подарък от баба ти.Сигурно е и интересно четиво, малко по различно от обичайните книги.Имаш чудесна баба с ,която трябва да се гордееш, явно гледа на живота с отворени обятия и е далеч от тези стари стереотипи.
Туристически агенции, благодаря за чудесния коментар! Хубав ден! :)
Не съм мяркала точно панча тантра и се учудвам, че е от времето на баба ти. Мислех, че по времето на социализма такива неща са били забранени.Ще потърся информация за панчатантра в нета, такава книга едва ли ще намеря на пазара. Хареса ми, че оная лелка от Есграона ти се е накарала така хахаха Като знам и аз колко пъти сам се местила, но колкото теб на може и да те настигна следващите няколко години. Смешно ми стана, че местенето й е виновно за хала на държавата ни:)
Дайвинг Египет, всеки луд с номера си ;)) Благодаря ти за коментара и Viva diving!!!
Голяма късметлийка си с такава баба.Наистина ти е оставила страхотни спомени.На мен също ми е много любопитно и интересно че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, както и ти пишеш.
Откакто и йогата навлезе в западния свят, много хора заговориха отново за Панчатантра, така е , само че предимно с комерсиална гледна точка съгласна съм с теб.От всичко гледаме да печелим пари.Много ми се иска и аз да имам Панчатантра, все пак е била втората най-търсена книга след Библията.Желая ти много хубави мигове.
Хартия за принтер, благодаря и на теб - хубави моменти! ;)
Книгата е много стара у хубава.ХАРЕСВА ми и снимката на корицата с този залив.
Парфюми, благодаря! Хубав и ароматен ден! :)
Уникална творба, странно как книгите остават във времето и предават своята история на различните поколения.
И според мен е интересно че тази книга е успяла все пак да оцелее след толкова километри, кашони, камиони, багажници на коли, макар че много други вещи дадоха фира „ по пътя”.както хубаво пишете и вие в свята статия, явно така й е било писано и да бъде прочетена от следващите поколения.
Откакто и йогата навлезе в западния свят наистина има малко прекаляване и вманиачаване, но не в хубавият смисъл, по модерно да кажеш, че ходиш отколкото наистина да я усетиш.
Страхотна статия поздравления и за хубавият блог, в който винаги намирам любопитни неща.Историята ти и това....как..." човек, роден и израснал в София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. Даже веднъж звънях в Есграона за някаква справка и една лелка ми се накара......." е позната познавам такива хора, които като се преместят и или искат да научат всичко за града или някакви интересни клюки, или изобщо не искат да знаят, под претекст да не се привързвате достатъчно, понеже скоро пак е възможно да се премести човек.Според мен е хубаво да се пътува и да се срещаш с различни хора.
Много е красива тази книга, и като знаеш колко е стара става още по ценна, благодаря че я сподели с нас. Този откъс за ...." За човек, роден и израснал в София, съм преживяла доста премествания от жилище в жилище- за момента успявам
да преброя девет, но може и да са повече. ..." в последно време е многоо позната за повечето млади, особено ако решат да отидат да учат в друг град тогава кажи речи на година по една квартира се сменя , за сега добре си тръгнал цели девет, дано да намериш подходящата и да се установиш по трайно в нея.
Много мила статия от която се сетих за много неща от миналото с моята баба, направо ми стана мъчно при тези редове...." Подарък от скъпите ми баба и дядо, с любимия почерк на бабчо. Вчера тя навърши 93 и за съжаления вече не мога да общувам с нея така, като преди, но ето милите следи, които е оставяла в живота ми. Имам и един много ценен за мен пръстен с някакъв доста неизвестен и рядък камък, купен от СБХ преди 25 години..." жената вече е на възраст и съвсем нормално е да не можете да общувате както преди, но пък е мило и трогателно този подарък от нея.
Напълно съм съгласна, че е важен...." Дали Людмила Живкова е ударила едно рамо или през други пролуки- хич не е ясно, но важен е крайният резултат.Наистина неведоми са пътищата господни. Както и да е- отивам да я чета, защото от нея много се поумнявало. :) Бабчо, още веднъж благодаря за този подарък след ...30 годин" наистина това е един уникален подарък,който ще помнш завинаги и благодаря че го сподели с нас.КАКТО КАЗВАТ ние внуците сме едни от най обичаните деца.
Дайвинг Египет- благодаря за коментарите! ;)
Публикуване на коментар