Днес ми се случи нещо супер странно.
На паркинга пред Била видях паркирано червено ауди с подобаваща мутрееща физиономия зад волана. Лицето говореше по телефона на висок глас.
До тук добре, ще кажете вие- нищо ново, нетипично или пък интересно?
Да, ама-не...
Разговорът ме прикова и забави крачката ми, защото до смаяните ми уши достигнаха следните изречения:
„Не се притеснявай, миличка. Говорих с нея и тя каза, че си на вярната духовна пътека. Да, добре, разбира се, довечера ще дойда с теб на йога.”
Боже, божееееееей, би възкликнала сестра ми, до къде доживяхме.
Дали пък 2012 не е дошла вече и у нас или просто е от земетресението? ;)))
На паркинга пред Била видях паркирано червено ауди с подобаваща мутрееща физиономия зад волана. Лицето говореше по телефона на висок глас.
До тук добре, ще кажете вие- нищо ново, нетипично или пък интересно?
Да, ама-не...
Разговорът ме прикова и забави крачката ми, защото до смаяните ми уши достигнаха следните изречения:
„Не се притеснявай, миличка. Говорих с нея и тя каза, че си на вярната духовна пътека. Да, добре, разбира се, довечера ще дойда с теб на йога.”
Боже, божееееееей, би възкликнала сестра ми, до къде доживяхме.
Дали пък 2012 не е дошла вече и у нас или просто е от земетресението? ;)))
1 коментар:
Нещо се случва, хорааааааа-дават ми път, когато съм с колата, спират ми на пешеходни пътеки като съм пеша, усмихват ми се... Помооооощ- ще ми закърнеят градските инстинкти ;)))
Публикуване на коментар