вторник, 27 октомври 2015 г.

Сега


Обичам го това място ! Градинката срещу Халите- между Цум и водата. Вчера пак там, времето за миг спря.  Отново влязох във филм.
Джефри, Джери, Чарли... или някакво там друго име на малко куче се крещи истерично. Но не- не го описвам добре. Не е истерично. По-скоро е преструвка  на загрижено викане, защото всъщност тонът на гласа  на стопанина му е топъл  и пълен със скрита възхита. Като на майка към пакостливото й дете.
Джефри, Джери или Чарли е откраднал  балон от малко момиченце и се мъчи да го отхапе. Ръмжи като огромен пес и издава звуци на задоволство . Момиченцето-ааа да се разплаче, но започва да се смее сладко и да пляска с ръчички. Всички ги наблюдават и те се радват.        Е, не  всички! Какви глупости говоря...
На пейката висят бежанци, цигани , бездомни... Хора, които за никъде не бързат. Живеят за мига- тук и сега... Няма  после. Единствените хора, които бяха с мен , когато вадех телефона да снимам. Всички други крачеха по своите дела и нищо не забелязаха.                                                                
А беше хубаво, смешно , есенно. Сега!
 

Няма коментари: