Не знам дали сте виждали в Халите щанда за продукти от хималайска сол- лампи, свещници, солнички и самата сол в много разфасовки и варианти. Приятно е, много. Розова, кристална красота! Хималайската сол е два пъти по-скъпа от обикновената бяла, но както знаете ние, "еко-био-идиотите” си падаме по такива разлики. Лъха ни на истинност. Около щанда се въртят симпатични светли хора, моя кръвна група. Имам сетива за подобни създания. Вчера обаче, сензорът ми блокира. Не, по скоро засече необичайно присъствие. Млад, много тъмен циганин обикаляше в близост и сякаш нещо се чудеше. След малко изчезна. Бързо си придърпах чантата. Градски инстинкти, няма как. След секунди биииип- сензорът пак засвири. Отново го видях. Беше минал от другата страна обаче, безопасно далеч от мен. Нямаше други хора наоколо. Явно интересът му беше розовата сол. Грехота беше да си тръгна. Трябваше да изгледам кадъра докрай. Нещо антистереотипно беше на път да се роди.
- Извинявай булка, тази сол става ли за за кисело зеле? Че време е да слагаме зелето.
Е, заслужаваше си чакането! Шарен, шарен...хубав свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар