Пърси Джексън и ...Алекс

Колкото и  е да не ви се вярва, гръцките богове и богини са живи и са между нас. Е , Олимп  малко се е попреместил  и в момента е в ...Ню Йорк, на 600ния етаж на Емпайър Стейт Билдинг. А преподаватели по математика са маскирани митологични чудовища, които са внедрени в училищата, за да шпионират и унищожават всички новопоявили се млади герои.

 

Пърси Джексън е 12-годишно момче с дислексия и синдром на хуперактивност и дефицит на вниманието.  Той всъщност е полубогът Персей, син на бог Посейдон, а дислексията му е следствие на това, че вижда буквите на древногръцки, а не на английски. Хиперактивността му пък е наследствена и е резултат на неговото състояние на свръхготовност  за битки с чудовища. В училище се чувства неловко и не на място, но иначе е съвсем обикновено момче, което единствено в часовете по плуване  успява да изуми съученици и треньори със способността си да издържа под вода малко повече от седем минути.

Защо ви разказвам всичко това ли?  Първо защото днес е   чудесен ден, второ защото вече  знаете за нашия чудовищен проблем с математиката и

 трето защото Алекс когато изгледа филма много дълго мълча... На другия ден  малко смутен, но доста развълнуван ми каза:

"Мамо, вие криете нещо от мен за моя собствен произход, но аз го разбрах и осъзнах. Аз всъщност съм полубог!"

 

Е, ми- така си е! Право е детето!

И дай Боже всекиму такива прозрения!

Моята леля!

За всички вас, тя може да е Донка Петрунова, първата дама на българския криминален роман, или както я наричате  "на галено“ нашата Агата Кристи , но за мен това  е леля ми. Моята леля!

И никой да не ми я пипа , моля! С никого не искам да я деля!

Точно това почувствах първия път когато  присъствах на представяне на нейна книга. Огромна зала, стълпотворение от хора, известни личности, много от тях от "телевизора". И всички говорят за нея . А тя - на пиедестал, зад стена от цветя,  на сцена. Далеч…

Това бе начинът, по който го преживя и Алекс, синът ми, когато реших да го заведа на нейно събитие.

-А, ама тя била много известна и важна, бе мамо!- мило изписука.- Затова ли не сяда при нас?

Даа, важна и известна. И далеч!

За мен, обаче това си е леля ми ! Леля, в чийто дом прекарвах всяка Бъдни вечер от детството си. Петте етажа пеша трудно изкатервах с малките  крачета, но веднага след това умората ми изчезваше, когато виждах грейналите й сини очи. Трапезата винаги беше красиво украсена, но за жалост само с постни гозби. Имахме си ритуал с леля, след първото ми злополучно изохкване:  " Ама лельоо - то няма месо!"  Оттогава, всяка година, тя ме дръпваше в кухнята и скришом ми режеше саламче. Дали и тя си е хапвала от забраненото, не помня. Но опознавайки я в годините, не мога да допусна, че не е. Това си остана нашата малка и вкусна тайна. И най- сладкото от цялата празнична вечеря!

 

После...пораснах. А леля си оставаше същата. По младежки луда, жадна за живот и с широко отворени сини очи. Леля, която преди десетина години танцува заедно с мен боса до сутринта на сватбата на сестра ми и смая  испанската рода. Тогава  имах травма на коляното и не можех да издържам дълго на високи токчета. Захвърлих обувките и скочих на дансинга. Само след секунда, леля направи абсолютно същото. Е, ми- гени!                  

Леля, която много ме развесели с тази история- връщала се  от пиано бар в 2 часа през нощта, срещнала съсед на стълбището и гузно скалъпила тинейджерска лъжа, че се прибира от интервю в нощния блок на радиото.

Леля, която след нелека операция на очите, ме чакаше да я взема с колата, сложила ярко розови очила, за да скрие шевовете. След което ме заведе у  тях и извади бутилка вино.  Да отпразнуваме новите й очи и да поотпусне опънатите ми нерви.  Е, не успях да отида на йога  този следобед, но душата беше доволна .

Леля, която  ме замъкна   в казиното на хотел Радисън, защото  трябваше да пише нещо по темата и искаше да бъде  Вътрешният човек.

Леля, която пред очите ми се превърна в малко момиченце, когато лакомо поглъщахме  пържени  яйца при нейната леля в Радомир.

Леля, която има приятели и фенове по-млади и красиви от мен.

Леля, която с книгата си „ Присъствие на мъж“ успя да излекува от тежка любовна депресия две скъпи мои приятелки.

Леля, която на 78 години се влюби отново, ама много, много истински!

Как да не я обичаш!

Сега , когато се ровя из дневниците и архивите й ( помоли ме да ги предам в Народната библиотека) , откривам безценни находки- любовни писма между нея и чичо ми Чавдар, а те и двамата- писатели и как страстно пишат само, разменени бележки в родилния дом, трогателни картички за 8-ми март от малкия Дими, после- писма от казармата от вече порасналия.  Докосвам се до отношения, тревоги, рутина, неволи, празници, трагедии…                                                                                                                                  Запознавам се задочно с последната й любов и почти държа в ръката си годежния пръстен…

Пътувам напред-назад във времето с нея  и  нейните истории  и съжалявам, че не можем да ги изговорим и съпреживеем заедно. Ех, защо така се получава, че няма как да си кажем всичко приживе!

Дали винаги е така? Сещам се за филма" Мостовете на Медисън" и за скъпата тайна, която откриха децата на покойната Франческа. Винаги е вълнуващо!

Какво ли ще открият нашите деца след нас...

 Алекс много я обичаше! Веднъж реших да правя запис на нейно интервю направо от телевизора. Алекс, още много мъничък извика с пълния капацитет на малките си дробчета: „Ея Донка, ея Донка.“ Това беше за леля ми най- трогателното от цялото видео, точно този искрен вик, сладката му емоция.

 Имаха си специална връзка те, двамата. Когато Алекс правеше списък с подаръците за Коледа – на леля се падна най- скъпото лего. Макар вече болна, доста се развесели в болницата , когато  й  казах каква чест й се е паднала. На въпроса защо точно леля Донка трябва да купи най- скъпия подарък, Алекс ми отговори- защото е писателка и е богата. Добре, добре - усетих доста горчиви усмивки .

 Леля ми умря драматично, както и живя. Като героиня от собствените й романи. Добре, че боледуването беше кратко. Надявам се сега да е плува в любов сред най – свидните си.  През тези последни месеци от живота й, опознах от близо много от най-верните й приятели. Заедно преживяхме края. Е, сега вече нямам проблем да я деля с другите. Заслужавало си е. Заслужава си! Сега  можем заедно да си спомняме за нея,  да се смеем  и плачем в компания. Лельо, обичаме те, където и да си!

 

 

Priceless

В слънчев, но мразовит ден, ден на компромисен избор, на пътя ти да се окаже цигански оркестър, който свири Шостакович! И да затанцуваш вътрешно под звучите на втори валс…
Е, за тези моменти става въпрос!
There are things money can't buy!

Предизборно...

Когато в приятен слънчев ден видиш суперелегантна хубава жена с естествено излъчване и нежнолилаво палто от фин кашмир да влиза в луксозен магазин за чанти , но преди това да се облегне на пантата на вратата и да почеше гърба си като издава звуци на видимо удоволствие и когато срещне погледа ти да ти се усмихне с невинни весели очи, преставаш да мислиш за избори и започваш за оценяваш … малките моменти.

Pace سلام שלום Hasîtî शान्ति Barış 和平 Мир

Напред- назад. Синьо-червено. Нагоре- надолу. Бъдеще в проценти. Страсти изборни. Фейсбука се задъхва. Лайкване, ънфрендване, резерви. В Америка нямат балотаж. Цецка става все по-хубава. Значи е можело.
Защо чакаме кокала и ножа? Алекс, домашно по английски: uniform, value, war- по 10 пъти.
No kidding, I swear! Има ли случайности?
Уморих се. Искам мир- отвън и отвътре. Това е!
Време за restart....
И честит 10-ти ноември!

Жената с хиляди лица

Донка Петрунова- моята леля!


И снимки, които  не сте виждали, :)

Есенно, извънматрично

Злато, икигай, магия! Жълточервено избухване. Полет, грация, земя. Ухае на печени дюли. Слънцето ме милва. Женски пазар и сладки кестени. Лениво примижали котки. Кумове и младо вино. Евгени бере сърнели. Вещици , тикви, бонбони. Огънят е художникът в камината. Златна медена пътечка по ръба на буркана. Сок от прясно набрани ябълки. Пуловер ме прегръща. Кафе,  кардамон и Джаз FM. Няма слънце, като есенното слънце! Гълъб на перваза. Дядо Коледа е тръгнал. Пчелният прашец танцува, разтворен в течен мед. Маниакалните странични ефекти на ранното ставане. Кога сменяха времето? Моменти, моменти…


Есента е десертът на лятото

Есенно, матрично

Почнахме училище( да, и аз!). Ставаме в шест. Всеки ден.  Аларма ни изтръгва от топлата прегръдка на Морфей.  Тъмно е.  И  e студено. Времето до минутка  е разчетено. Бързаме. Изнервени сме и подвикваме. Лора е есенногладна и  непрекъснато сe намира в краката ми. Трафик, сиви дрехи,  сополи. Ровя в сайтове за екскурзии. Родителска среща.  Цецка Цачева и Доланд  Тръмп.  Учене по принуда, домашно, сълзи… Смалихме се.   В графика. Къде е шоколада? Оня, с лютите чушки.  Не е ПМС. И не ме разбирайте погрешно.  ;)

Обожавам есента!

Спомени, спомени

Случката с учителката на Алекс по изобразително изкуство( която му казала, че е прекалено малък да рисува „такива неща“) ме върна обратно в моите ученически години. Първият ми „истински“ преподавател по рисуване беше в 5-ти клас. Научи ни как да творим… жабки от хартия. В часовете правихме състезания , коя от тях ще скочи най- далеч.  А той се смееше и подскачаше повече от всички нас ( деца и жаби взети заедно). Веселба голяма! Ама го разкриха и го изгониха. После дойде другарката Раковска. Средна възраст, ледена, с голям черен кок. Заставаше отпред ,със змийски поглед и през зъби изсъскваше:
- Аз съм другарката Раковска! И обичам тишината! 

Толкоз! За русуване не спомена, та камо ли за изкуството въобще…Така, неизменно, започваше всеки час при нея . Нищо друго не помня от тези занятия. Явно съм ги изтрила като нещо ненужно. А много обичах да рисувам! После в гимназията, ей Богу, и един спомен нямам. Имахме ли въобще рисуване?  Лоша работа…
Днес скъпа моя приятелка ми сподели нейния „опит“ с учителката по изобразително изкуство на дъщеря си. Госпожата( вече не другарка) карала децата да прерисуват картини на Салвадор Дали и Ван Гог! Е ми това e - някои хора не се шегуват и работят със замах! По психопатски!!!
Кой знае какви истории имате и вие за разказване… Весел свят, шарен свят!
Нека само спомени да има!  А не да ги изтриваме като болезнени, глупави, ненужни! 

 

Пак се изложихме пред чужденците! ;)

Хахахаха- толкова се захласнах да спасявам децата и родителите от тежките раници и неадекватното, обременяващо „ образование“ в родината, че чак сега виждам това. А то май днес се разглежда:
„С други думи, Висшият адвокатски съвет твърди, че, за да пресечете на пешеходна пътека, вие трябва:

1. Да съобразите скоростта и отстоянието на приближаващия автомобил.
2. Да подадете сигнал с ръка, за да покажете, че ще пресичате.

Според ВАдвС двете изисквания са не само задължителни, но и следва да бъдат изпълнени кумулативно (едновременно).“

Нямам думи! Мислех че Камен Донев във „Възгледите на един учител за народното творчество“  се е шегувал, но се оказва, че си ни е предупреждавал човека!
Само се чудя  чужденците , които идват в България, кой ще ги предупреди?  По КПП-тата трябва да раздават инструкции. Защото, милите, те  си живеят в блажена заблуда , че „ пешеходна пътека“  си е „пешеходна пътека“!

Все още има рицари

Хораа, не мога повече! От три дни проглуших мрежата с проблема с тежките раници и познайте тази сутрин 12 годишният ми син какво ми сервира? Беше безкрайно горд да ми съобщи, че освен своята, носил и раницата на любимото си момиче, защото била прекалено голям товар за нея . Божеее, да се смееш ли, да плачеш ли…
Добре, че е събота!

РЕ-ФОР-МА

Само от две седмици съм петокласничка, а вече  в главата ми се въртят ей  такива еретични мисли : След като раницата с учебници, тетрадки, гуменки и купища помалала  тежи 9 килограма , а детето ми  тежи 29 килограма и според всички здравни стандарти не бива да носи повече от 10% от теглото си на гърба ,  се питам какво следва да направя:

 

1. Да го придружавам до училище( в ролята на шерп) до 12-ти клас или достигане на 90кг.съответно?
2. Да го тъпча яко с храна ,за да постигна по-бързо гопепосочената цел?
3. Да престана да мрънкам и да се наслаждавам на хубавото време и новопридобитата си суперизправена походка?

 

 

 

Въздух

След близо тримесечно отсъствие, София снощи ни посрещна, меко казано необичайно.

Прибрахме се, отворих всички врати и прозорци и…нищо. От оживеното Ботевградско шосе се носеше странна тишина. И тъй като цяло лято си живях в блажен информационен вакуум и не бях чула за ремонтите по столични булеварди, реших да отида и проверя какво по господите става.  Онемях! Мечта  и реалност се сляха в едно. Широко шосе, прясно асфалтирано, пълно  с деца и тинейджъри на ролери, бордове, скутери, колела. Е, сега остава да се появи и летящ скейтборд!!!( Отплеснах се, но аз това си го мога. )  Смях, купон, никакви таблети и телефони. Появи се и жонгльор! С две думи – „София диша“ беше в квартала. Много ме я яд, че не снимах. Природата не търпи празни пространства. Това беше едно добро запълване.            

Днес всичко вече  е постарому, пуснаха шосето, но …съм благодарна за онзи миг! Влизането ми обратно в матрицата бе несравнимо по-безболезнено.

Everytime I say goodbye I die a little

Наздраве!

Торта

Аз съм тортата на Алекс. Хубава съм, нали? Можеше да изглеждам и по друг начин, което щеше да е малко странно…, но нека да започнем отначало. Ето какво се случи в един смолянски цех за торти, когато още не бях родена. Още бях под формата на яйца, захар и брашно, когато до нещокатоушите ми достигна следния разговор. ( телефонът е с високоговорител):

- Ало.
- Добър ден! Обаждам се от хотел X в Пампорово. От рецепцията ми дадоха вашия телефон, за да поръчам торта за момче на 12 ...години.
- А, да, да! Избрахте ли си вече- сметанова, шоколадова, кръгла, правоъгълна?
- Да, правоъгълна, бял шоколад, 30 парчета.
- Добре, записах. А картинка някаква желаете ли?
- Е, ми, вижте, ние тук сме на айкидо лагер. Дали ще може да направите самурай, нинджа или нещо от този род?
- Ооо, нямаме такива.
- Добре, айде да измислим нещо по-лесно и популярно. Знакът Ин и Ян става ли?
- Какъв знак???
- Ин и Ян.
- ИВиЕн??? Никой досега не ни го е поръчвал!
- Не, не, не EVN, в никакъв случай EVN. Знакът Ин и Ян сигурно го знаете, ама не се сещате. Той е един кръг, с две симетрични S-образни половини. Едната- черна, другата- бяла. Символизира хармонията, допълването на противоположностите.
- А, бе, я най-добре дайте на Минка, главната, да го пусне по факса, да не стане някоя беля…
И такаа! За малко да стана електрична, вместо хармонична, но ми се размина. Най-важното е , че станах чудно вкусна, направена от едни мили жени, с много любов и фантазия. Нахраних едни чудесни деца и направих рожденика много щастлив.
А и заради мен знакът Ин и Ян вече фигурира в смолянския каталог за поръчки!

Въпросите на лятото ( а то още не е свършило)

 

1 Защо кучето ни Лора мъкне трофеи от плажа - умрели малки делфинчета? Не съм кучешки психолог и затова не съм сигурна  дали всъщност ни прави подаръци, дали иска да се изфука какъв добър ловец е, дали е загрижена по кучешки или си осигурява парфюм за по-късно. За храна е ясно, че не става въпрос.

2. Защо новият ни домашен любимец жабата Жана я няма по цял ден? Появява се само нощем, сяда по жабешки до хамака и замечтано гледа към луната. Не съм жабешки психолог и май за пръв път виждам на живо омагьосана принцеса.

3. Защо еколозите от Царево не идват при нашите сигнали за мъртви делфини? И защо когато им скръцнаха със зъби от РИОСВ в Бургас за днешния голям екземпляр, те излъгаха, че вече са го прибрали. А той се разлага пред очите ми, тук и сега! Не трябва да съм психолог, за да се сетя , че не им пука особено, бягат от отговорност по деЦки  и още си живеят в Мичурин.            Еее, догледа ми се  „Адио Рио.“ Помните ли го? Ако днешният делфин не беше толкова голям, с Лорчето можеха да участват в „ Адио Рио“ 2.

4. Защо всяка вечер задължително трябва да има панаирджийски помпозна заря , която да превръща всички животинки наоколо в безпомощни топки страх и ужас?

5. Защо точно това лято пак ми се дочете „ Закуска за шампиони“? Бог да благослови Кърт Вонегът , че ми помага да пускам  парата на порции и по малко!

А лятото още не е свършило…

АЗ СЪМ ДЕЛФИН!

Сбогом, поредно приятелче!  

ДО КОГА? :(

Детско, тъжно...

" Днес имам хубав ден.На плажа няма умрели делфини."  Алекс, дете

Лято

Дзен и нощ.
Лято.

Минорно

Морето всеки ден изхвърля делфинчета. Днешният е голям, цял и силен. Вълните го обливат и той сякаш е отново жив ... за малко.

Биг Брадър е помислил за всичко!

Вчера, докато се разхождах из този плаж и виждах на всеки спасителен пост точно тази реклама, в главата ми забушува коктейл от сладко-кисело-горчиви мисли в следния ред:

Първо: Фармацевтичните компании не си поплюват и са цинично откровени в „таргетирането“.

Второ: Явно и това лято госпожа Ешерихия Коли и господин Ентерококов са замислили голям купон в Черно море.
И трето: Ако пречиствателните станции по морето и този сезон не си свършат работата, не се разстройвайте- има х...апче против разстройство!
Не се разстройвайте- има хапче против разстройство!
Не се разстройвайте- има хапче против разстройство!
Не се разстройвайте- има хапче против разстройство!

Някъде по Черноморието...

В близкото минало:

Първо дойдоха хората ( някои без дрехи).
После сложиха палатки.
По-заможните- каравани и къмпари.
Накрая някои построиха къщи.

                                                ***

В сегашно време:

Първо се построиха къщи.
После започнаха да прелитат коли.
Хора, за сега, няма.

 

Лятно, еуфорично :)

Свършихме училище. ( Да, и аз!) Излязохме от матрицата. За никъде не бързаме. Спим колкото и когато искаме. Жега е. Вървим бавно. Разбирам африканците. Прозорци и врати са отворени. Птички пеят в спалнята. Светът е безграничен. Зелено е. Не пускам телевизора. Пия кафе с котка в градината. Пияна съм от плодове. Не поглеждам часа. Ухажва ме индиец. Леко е. Морски бриз гостува на София. Здравей, Лято!

Следрожденденно

Подарък- поздравителна картичка с две лица! Благодаря ти, обич! Накъде ли сме тръгнали...

Носталгия...

Лодка, лодкар, детенце, куче, бедро, море, залез, спокойствие, лято и Buena Vista, разбира се!

Предрожденденно

Колко много неща, които обичам започват с буквата„к“!
Къмпинг, къмпар, каравана, красота, Корал, кафе, коняк, каберне,коктейл, какао, куче, котка, кон, козяк, Калифорния, Канарски острови, канела, карамфил, къри, карнавал, камина, Клаудия Кардинале, Кевин Костнър, „ Коса“ (филмът), Кърт Вонегът, Кроу ( Ръсел), Колин Фарел, Казандзакис ( Никос), коминочистач,Камен Донев, късмет, комшия, кефал, карфиол, комета, Катерина, куфар, киртан, коремче( детско), коремче( ...акулско панирано) , калпазанче, къпини, крем карамел, кавиар( хайвер на английски) компютър, кухня, кадифе,коприна, кафяво, концерт, Куиин, Карандила, кораб, книги, кино, контакт, комуникация, комедия, Костурица( Емил), Кълвача(Бърни), Карлсон, който живее на покрива, Комитет за картотекиране кой какъв е ( от „ Меко казано „- Валери Петров), кеф, креативност, кураж, космос, копнеж.

Но както й да го нагаждам, да слагам скоби и да хитрувам, в думата "остаряване“ не намирам нито едно „к“.

Следвеликденско

"Вярвам, че сме създадени да еволюираме. Иначе Иисус би казал: Не правете нищо, докато не се върна!" Свами Биондананда

Е, да!

Да лекуваме причината, а не- следствието...

Ден на Земята!

Грозна, негрозна- това е!

Очертава се една от онези сутрини, в които съм станала наопаки и всичко (не)върви в синхрон с моето настроение! Нервнича, викам, изпускам неща и съм твърде неприятна компания...
- Много си грозна!- отмъщението не закъснява, макар и предрешено в любимо детско гласче.
- И ти си грозен!- инфантилно връщам крушето.
- Да, ама ти- наистина!!!- следва финален нокаут.
Честит 1-ви април на всички! И да не ( се) приемаме твърде насериозно! ;)

 

 

 

По-добре не четете

Хорааа, не четете незначителни, елементарни книги! Замърсяват! Вместо това се разходете или.. потанцувайте.
Събудете вътрешния естет!

Продължение...

 

Това е едно от най-сладките неща, кото съм чела в живота си! Моят 8-ми март продължава!!!

 

 

 

 

 

Има и бонус! ;)