Лили Рибката

Толкова много критика чух по повод „Лили Рибката“, че бях напълно сигурна, че ще ми хареса. Филмът, обаче, надмина очакванията ми! Ненапразно го дебнах цяло лято и се плашех, че докато се върна в София, ще са го свалили от екраните. Е, в едно единствено кино успях да го открия и платих два билета, за да ми го пуснат персонално. Хора, много изпускате - гледайте го , докато е време! Не знам за децата( Алекс отказа да дойде с мен), но за родители( и не само) е чудесно преживяване. Има закодирани и не толкова скрити послания, много позитивизъм, хумор, мъдрост и извечната българскa езическа слабост към магичното и надматричното. Да, става въпрос за „различните“,"необикновените", но те са най- интересни! И са сред нас, защото се опитват нещо да ни кажат.
„Който има очи, ще види. Който има уши, ще чуе”.
Понякога се отчайвам от повърхностните, но за сметка на това високопарни и агресивни „критици“.
Но само понякога...
Филмът е необяснимо хубав, както са необяснимо хубави , хубавите филми! Филми, които потвърждават думите на Трюфо, че киното (изкуството) е по-съвършено от живота.