След залезите има изгреви

 Когато любовта си тръгне,

не взима ни куфар, ни шапка.

От страх навикът да не я върне

бяга бързо, даже може и по джапанки.

Подушила по животински свободата,

в стари капани не иска да  влиза.

Някъде я викат, чува в тишината,

прегръща първо себе си, нежно тя от комата излиза.

Когато излекува душата наранена

не бърза, чака силата на времето,

ще може да пристигне, отново окрилена,

да посади, където има почва, семето. 💖

Вълшебството на малките неща

Точно си мислех, че „моментите“ са ме напуснали, когато днес, между гларуси и котки, волно ме настига един:

В нещо като градинка, чудно красиво момиченце, на около 7- 8г. върви право към мен и протяга ръка да ме хване. Леко се сепвам в това ковидово време, оглеждам се наоколо и приемам поканата.

-          Трябва да дойдеш и да ми помогнеш. - директно започва тя.

Тръгваме... нанякъде. Оглеждам се за паднали деца, ранени животинки, счупени кукли или колела. Детските неволи и те край нямат! 😉 Стигаме до едно дърво.

-          Качи се да ми набереш сливи, че аз не могa!

Ами - това е!

#Вълшебствотонамалкитенеща

Мога да го слушам вечно

Мога да го слушам до безкрай,
дарява ме със глътка вечност.
Дали е моят персонален рай
или е на цялото човечество?!
Разбрала е душата на Хемингуей,
че хората далече от морето
не яхат толкова често небесния сегуей
във сладко бягство от битието. 😉

Чаша лято

Чаша кафе по иэгрев,
чаша вино по эалеэ,
чаша море преэ деня,
чаша эвеэди преэ нощта.

#чашалято

Таэи луда, луда 2020!

Когато на 1-ви юли в 5:30ч. се събудиш не от великия хит на Юрая Хийп, нито от крясъка на чайки, а от бордото настойчиво кукуригане на петел (Бог знае от къде се взел), благодариш му набързо и скачаш да не изпуснеш събитието на месеца, но  на мястото на изгряващото огнено кълбо се е настанил огромен облак с формата на къща и хич не иска да помръдне, чакаш и си спомняш  странния подбор на снощните песни от близката дискотека-
„ Боят настава, тупкат сърца ни -
ето ги близо наште душмани.
Дързост дружина вярна сговорна-
ний не сме веке рая покорна!“ ,
 веднага последвана от :
“I am a Barbie girl in a Barbie world.
Life is plastic, it’s fantastic.”,
усмихваш се някак накриво, хващаш се сама за косата и се издърпваш за пореден път, сещаш се, че годината е 2020, опитваш се да разгадаеш символиката, после даже не изчакваш слънцето и пак си лягаш...