Един тъжен репортаж

Пиша от морето . И съм гола. Това е за мен морето- свобода, кеф и тотално отпускане. Само дето напоследък все по- трудно става. По- често е стягане и яд.
Макар, че се зарекох да не стъпвам вече на родното Черноморие, не издържах и дойдох... да видя докъде я докараха с бетонирането. Вече може би знаете, че ми е болна тема.
Чувството тази година е странно, доста странно. Призрачно и малко зловещо... Навсякъде бетон- безумно много кичозни хотели и апартаменти за продан (половината от тях зарязани донякъде) , необичайна тишина и... никакви хора. Е добре, де- тук таме се намират по някой заблуден англичанин, който се чуди как да продаде злощастното си апартаментче или пък някоя и друга самотна позастаряла и понатежала рускиня, чийто новозабогатял съпруг й е купил нещо малко на българското Черноморие и я е зарязал там, за да има повече време за младата си любовница. Дори и тези, които бетонират ги няма. Навярно са на почивка в Гърция или другаде, където е все още девствено, стилно, чисто и красиво. Или пък са безкрайно заети с предизборните си дела.

... Сякаш е свършила Tретата световна война, пуснали са бомба, която е унищожила почти напълно живите форми, но е запазила непокътнат материалния свят... Това съм го гледала вече в някакъв филм, но не помня кога и къде. Чувството ми е доста познато, обаче.

Знам, че е юни и още не е сезонът, но у нас като че ли сезонът е само юли и най- вече август. Добре, де, тогава логичният въпрос е : Защо са всички тези бетонни чудовища- за месец и половина-два експлоатация???
Но какво съм тръгнала да търся логика и аз... Всъщност това, което истински ме вълнува е:
КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ВСИЧКИ ТЕЗИ СГРАДИ?
Ясно е, че нито хотелите ще се напълнят, нито апартаментите ще се продадат, особено сега в кризата (обичам такива кризи), а може би и след нея. В най- смелите си мечти си представям, че ще ги съборят, както се е случило в Испания , Турция, Америка . Но откъде пари за това и как ще се оправим с боклука? Май ще си останат така навеки. Като паметници на глупостта. Паметници, които да ни напомнят за един тъжен период на алчност, корупция, късогледство и безумие...
Абе, тежка работа ви казвам!
Добре, че идват избори...
Надеждата умира последна.
ЩЕ ГЛАСУВАМ!!!