Старо Желязо, графити, изненади, старо и младо вино

Когато Теди ме покани за първи път на спа в Старосел, веднага се съгласих- първо това беше предложение от Теди, второ-  много хубави неща  бях вече чувала за Старосел. 
Теди.... всеки би трябвало да има в живота си по една или един Теди! 
Е, при вас може да е Ники, Тони, Алекс, Боби.
Приятелство от гимназията- знаем  всичко една за друга, виждали сме си и ангелите, и дяволите. И въпреки това  или пък точно заради това продължаваме да се обичаме! 
Безценно!
Това, което надхвърли очакванията ми, обаче, беше Староселското преживяване. Тръгнахме рано, с идея да се мотаем по пътя и да не бързаме.
 Нашето си женско, бавно, благо време.
Бяхме си го заслужили!

 Първото, което ни извади от транса на сладките, нескончаеми приказки, беше село Старо Железаре! Изведнъж пред смаяните ни очи се появи Тръпм!  Е - не истинският  де, опазил ме Господ, но едно доста добро негово подобие, изрисувано на стена.  Докато се опомня и помоля Теди  да спре,  Тръмп се стопи, но пък минахме  покрай други знаменитости. 

Трябваше да се снима!

Първо се озовахме пред нея- очарователната Анджелина! Не с един, а с два пистолета в ръце! В Балканска държава се намираше, все пак!

После видяхме Майкъл, Леон и още нещо.

Усмихнахме се на тази " идилия сред урбанизация".

Установихме, че будистка и комунист могат да се чувстват съвсем комфортно до православна църква.

Припомнихме си  вдигнати  назидателни пръсти, длани, ръце. Поздрави разни!

Това тук- малко не се чете. ;)

Е, това си е by default!

Веждито, самодоволен , с пура в ръка, на красива ограда!

А точно срещу него, зад кофите за боклук, изрисувани на женската тоалетна- лейди Ди и Меркел. 

Ей, Богу- не я схванах тази концепция!

А от другата страна, от към мъжката тоалетна учудено, опулено, закачливо надзърташе 

Mr. Been. Изглежда нямаше нищо против.

Качвам и разни други графити, като оставям коментарите за вас.

Тръмп така и не го открихме отново по криволичещите улички. Не че беше голяма загуба! Преживяхме го и продължихме по пътя си.

За Страосел може  да откриете  много  в интернет и ако искате го направете. Аз ще ви кажа само няколко думи - разкошен спа комплекс, направен с много вкус  и с естествени природни материали( отдих от кича и чалгата),  в самото сърце  на Стара Тракия. Комплекс , съчетал спа туризъм, винаство, традиции, еко атмосфера и  пауни, много пауни.

Ето тази гостенка ме изненада, точно като се готвех за вечеря след един много лежерен следобед по бесейните.  Тя стоически ме изтърпя да я снимам един път, втори път, но когато светнах със светкавицата, явно прекалих- издадаве звук на силно възмущение, грациозно се обърна с гръб към терасата и след това...  се изака.

Ето малко снимки от комплекса. Няма ред и замисъл.  Понякога ще спирам с някой и друг коментар, друг път ще ви оставя сами .

Как обичам смокини- като полъх от Рая са ми!

Сауна- бъчва! Съвсем тематично. Целият комплекс е зареден с енергията на виното, което клокочи и ферментира в недрата му.

А ето как изглежда от терасата. Пиеш вино и гледаш гигантска бъчва.

 Ето малко от интериора в новия хотел. Споменах ли природни маретиали и еко излъчване?

А Теди много обича сладко, виждате , нали?

Басейнът, вътрешният, в хотела. Външният е при бъчвата- сауна.

Този господин много дълго маневрира, докато паркира разперената си опашка. Явно имаше женска наблизо. Нищо не се случи,  прибра си я  и заспа.

В комплекса организират винен тур, който проследява пътя на виното- от самото начало, чак до Дионисиевата зала!

Това беше един огромен цилиндър, пълен с вино. Вижте надписа.
Да, трябват ви 411 години! А хуморът винаги помага.


Не мога да повярвам, че не съм снимала десерта на този винен тур- нещо като храм на виното, с прекрасни изрисувани колони и впечатляваща акустика. Явно така съм се захласнала по красотата там, че съм забравила за телефона.

Сега виждам, че не съм снимала  и ресторанта. Те всъщност са три, но този , в който ние си избрахме да ходим и трите вечери, носи битова домашна атмосфера, има страхотни разядки, чеснови питки, хрупкав шаран, задушен телешки език, а наливното вино е направо отдолу, от самата Староселска изба. И е разкошно!   А междувременно Теди  успя да се влюби в сервитьота, кръсти го " Гръбчето" и се хихикахме  като едно време, от преди матрицата. В един момент се усетихме, че някой ни изстреля  с машината на времето много назад, някъде в последните класове на гимнацията!

Ето така действа Старосел - обновяващо, подмладяващо, подлудявашо! Дали е само от минералната вода и виното?
Или духа на  древните траки  танцува, пее, нещо тайнствено нашепва...

Зимна депресия във фази

Зимната депресия във фази

Първа фаза – почти веднага след преминаване към  зимно  астрономическо време.             Изведнъж ,изненадващо рано, става тъмно.  Вече сме се наситили на  удивителните цветове на есента и не им обръщаме внимание. А и листата бавно и безвъзвратно окапват.  Има ниско атмосферно влияние, много облаци, мъгли и мрак. Обзема ни пълзящо чувство за вина, че шоколадът е винаги близо до нас.  Дядо Коледа още не е тръгнал.

Нулева фаза( латентна)- между  5 , 10 декември и 3 януари.  

Коледните  лампички вече са  на клоните.  Навсякъде има светлина и злато! Мислим за подаръци, Коледни трапези и новогодишни ваучери. Отиваме на фризьор. Сладкото е в реда на нещата.  Все пак  е Коледа ! Всички внезапно стават добри. И щедри. Поне за малко. Веселият Лапландец е навсякъде! И много мило се усмихва!

Втора фаза- от 3-ти до 31 януари  

Тежко излизаме от следпразнична кома. Обикновено се връщаме на работа. И  няма какво да облечем. Дрехите  са се смалили от само себе си. Не  поглеждаме към кантара.  Нито пък към баланса си в сметката . Студено е! Дядо Коледа си е заминал и няма да го видим поне година. А с него и вярата в чудеса. Гадно е!

Пак нулева (латентна фаза) – февруари 

 Има светлина в тунела. Появяват се кокичета. Пистите по планините вече са  добри. А и заснежените борове са великолепни. Да живее планината! Денят  расте . Котки, котараци  започват да се викат.  Има слънчеви дни. Идват разни празници- купуват се сърца, шоколад и много вино! Лъхва на любов и  южен вятър.

 Трета фаза- март 

 Голи клони се огъват под рехав сняг и неприятен вятър. Като някакви  грозни скелети. Киша. Закъснял сняг, никой вече не му се радва.  Мартенски настроения. Иди ми , дойди ми. Охх, аман от зима!  А пролетта не идва и идва! Къде е шоколадааааа?

 

Край на зимната депресия- април! Всичко цъфти, птички чуруликата, в душата се раззеленява,  а един ден силно замирисва на море! J

 

 

 

Поетите са мързеливци

Поетите са мързеливци,
достъпни са им други светове.
И, о, да - знаят те, че са щастливци.
Навярно - карма от предишни векове.

Думи, мъдрости, мелодии са им в главата,
подредени са от някой друг,
вероятно Онзи със брадата
и хоп - посланието слиза тук.

Точно тук , за теб, да го прегърнеш,
ако моментът ти се струва подходящ.
После пък на някой  друг да върнеш,
с надеждата за...милия ни свят.  😊

Моменти, моменти

Спектакълът е само наполовина

Нощен хамак
под асма.
Пак съм хлапак.
Червена луна.
Във Водолей.
Обичайният хор на щурци и вълни.
Рязко някъде чакал се смей,
или плаче,
или пък лудей.

Сова се включва в нощните звуци.
Прилеп ниско прелита.
Почти не вярвам какво ми се случва.
Магията с реалност се преплита.

Куче Лора хърка - всичко това е слято.
Старостта ѝ ме настройва нежно.
В кръвта ми плува илюзия, вино и лято.
Символите на мрака се подреждат.

Чакал, сова, прилеп, старост и вино,
встъпили във обща клетва,
украсяват нощната картина.
Но луната пък е толкова светла.

Пълна е с вяра и бяла магия.
Страховете угасват в безобидна пихтия.

Доброто се усмихва.
Хитро е и пълно с радост.

За миг всичко притихва.
Само чувам как гроздето се къпе в сладост.

Всички спят, а аз не искам.
Спектакълът е само наполовина.
Неделя е.
Неделята на цялата година.

Юли

Морето ме събува боса,
бавно свалям градските си дрехи
и цялата невроза дето нося -
бални рокли, брони и доспехи.
Жадно вдъхвам сладкото безвремие.
Утихва ехото на суетата.
Леко- леко  идвам вътре в мене си,
в тялото, в духа и във душата.

Джейкъб Колиър в София

Джейкъб Колиър - поредното дете - чудо на  музиката ! Този път тя е джаз, а капела, груув, класическа, фолк, електронна, соул, госпъл и импровизация. Много импровизация! Самият Джейкъб  е певец, композитор и изпълнител на поне шест музикални инструменти. Огледало , олицетворение и вдъхновения  за съвременните деца. Израснал в Лондон, в  музикална  фамилия и с класическо музикално образование, все пак той  се е научил  да свири на някои от инструментите от youtube, както и придобил нечувана популярност първо в мрежата. После го откриват Куинси  Джоунс и Хърби Хенкок и светът чува за него. Снощи взриви Южен парк 2 на A to JazZ и беше вкусният десерт на фестивала. Душата ми сияеше да види толкова млади хора, очаровани от дивия гений. Имам надежда за измъкване от дупката на чалгата, била тя маскирана и като рап , лошия вкус и посредствеността.
А иначе,  Джейкъб е типично съвременно хлапе - хиперактивен, хаотичен, ексцентричен, магнетичен! На моменти ми приличаше на манга герой и ми се струваше, че се движи прекалено бързо и много. Но това е от моето е-ге-не и неговите китайски гени( баба, по майчина линия).Само десет години по –голям от Алекс, сякаш-  малко по-големия му брат, разбира се - зодия лъв и също като Алекс обича да се перчи и да се надига на пръсти за снимките!

Ода за бастуна

Бастунът като голям размахващ показалец

Виждали сте го , нали? Бастунът като продължение на показалеца, при това назидателно размахан  –  към коли, тийнейджъри, деца, кучета. Обикновено е в ръцете на разгневен дядо, а може и баба.

Бастунът като бухалка

Това явление, аз лично съм го гледала само в мрежата или на кино. Бастунът като бухалка обикновено е в ръцете черна пантера, маскирана като немощна старица, която безмилостно наказва злосторника, дръзнал да препречи  пътя й - пък бил той и здравеняк  или пък с мощна кола( а обикновено и двете).
В родината не съм го наблюдавала, навярно заради патриархални и други задръжки. Но знае ли се…

Бастунът като „ Сезам, отвори се!“

Бастунът като „ Сезам, отвори се“ е средство за задържане и принудително повторно отваряне на трамвайна или автобусна врата, която е хлопнала бездушно  току пред носа на запъхтян дядо.
Наблюдавано нееднократно!

Бастунът като афродизиак

Е, това е днешния ми подарък! Невиждано друг път. Бастунът като афродизиак  ме изненада в трамвая. Появи се изотзад, от седнал зад гърба ми палав дядо, който през краката ми  се закачаше със седнала пред мен баба. Въздействие- мигновено . Бабата скочи и го обсипа с целувки. Не знам дали е имало предистория, но задръжки нямаше!

Бастунът като чадъра на Мери Попинз

Такъв ще е моят...като порасна!

Весел юли, приятели!

Имаш млад тийнейджър вкъщи когато:

- Изведнъж  детската стая  се окаже постоянно и безвъзвратно затворена.
- Достъпът  до баня и тоалетна  също става проблематичен.
- Пердетата също са спуснати и като правило дневната светлина старателно се избягва.
- Шоколадът вкъщи изчезва безследно. Всъщност не е безследно – опаковки се въргалят навсякъде.
- Обличаш се с три пуловера, докато 14 годишният ходи по потник и те пита добре ли си.
- Понякога те забелязва, но най-обичайните звуци от устата му са  „Ъъъъ”?
- Водиш го на ушен лекар и докторът те уверява, че спокойно, всичко е наред със слуха му.
- Купуваш си мноого голяма  тенджера.
- В магазините пазаруваш като за малък, не- гурме ресторант. И хляб, много хляб.
- Домът ти, или поне голяма  част от него,  прилича и мирише на бърлога.
- Еминем  влиза  трайно в семейството.


Честита Цветница и от мен, приятели и все така да ни радват цветята, които отглеждаме!

Благодаря ти, неуютни генийо!

След преминаването на провокатори( аз предпочитам да ги наричам будители), светът никога вече не може да бъде същият. Залюлява се, завихря се, потъва, издига се, с две думи- излиза от статуквото и блатото. Моите лични провокатори биха могли да бъдат Кърт Вонегът, Дон Хуан, Фреди Меркюри, Гала(жената на Салвадор Дали), Джон Ленън, Бърни Кълвача, Алек Попов, Ева (Адамова) и …Камен Донев.
Вчера излизайки от филма „Уют“ благодарих на Всевишния за този подарък - присъствието на бъ...лгарска земя на този неуютен гений! Чух, че филмът е получил негативна критика и веднага отидох да го гледам. Признавам- и мен в началото леко ме подразни театралния формат, прекаленото викане и преиграване на актъорите, но постепенно някак влязох зад сцената и екрана и усетих, че Камен Донев, типично по камендоневски, е направил някакъв чисто нов продукт, който на мен много ми хареса. Толкова за формата. А по повод на съдържанието, критиките бяха насочени към това , че се осмиват и хиперболизират стари стереотипи- патриархалната простащина, байганьовщината и още по-лошия вариант- псевдо-интелектуалната профанщина. И че все по-малко хора се разпознават там, че им е чуждо и далечно.
Да, може би все повече българи биха искали да се отъждествят с персонажите от „Вездесъщият“ и “Love.net”, където софийски юпита се подвизаваха в суперлуксозни апартаменти и „лайгстайл“-ът им надскачаше средноевропейския. Да, ама – не! Всички ние носим в ДНК –то си поне капчица от камендоневските герои- ако не директно от баща или майка, то поне от дядо, прабаба или прачичо или стринка. Затова пълним залите на неговите предствления, затова толкова много се смеем през сълзи, затова и боли, затова ни е срам! А когато се срамуваме, обикновено критикуваме и отричаме! Но как да осъществим промяна и трансформация, порастване към добро, ако не осветлим негативното и отричаме сянката!?!
А после… после се случват хубави неща, ако е рекъл Господ!
Благодаря ти за прожектора, човече! За лазарния лъч и скалпела! Благодаря ти за смеха и катарзиса!

И си носете новите дрехи, разбира се!

- Роклята ви стои ве-ли-ко-леп-но! Стройна сте, нямате бюст. Чудна е!

Вцепених се. Чак пък толкова? Нямате, какво значи „нямате“? Внимавайте с думите, бе хора! Фин, изящен, дискретен, не натрапчив. Да продължавам ли още? Нямате! Как внезапно ми дойде! Току- те зашлевят отнякъде. Но не беше съвсем така, защото продавачката го каза така мило и категорично. За нея си беше чист комплимент! Погледнах я внимателно . Средна на ръст, средна като даденост, като цяло- средна. Такава реплика бих очаквала или от жена, моята категория, или от дама - пълната противоположност, на която или вече много ѝ е дотежало, или ѝ е омръзнало мъжете да я слушат с раздвоено внимание.

Не, продавачката не беше в никоя от двете категории. Какво ли тогава я беше вдъхновило?

- На комисионна ли работите? - изстрелях ключовата реплика на Джулия Робъртс от „Хубава жена“.

- А, не, не! Нищо не ни дават. - звучеше искрено и примирено.

Купих роклята. Нося я с удоволствие. Права е жената- седи ми ве-ли-ко-леп-но!

Огледало... или Не на пластмасата!

Магазин за левче. Никога не бих влязла в него, ако навън  не беше такъв студ и нямах още цели седем  минути до срещата наблизо. Но това е един от страничните ефекти на навика да си винаги навреме.

А за магазина- не ме разбирайте погрешно,  не съм снобарка и влизам понякога в такива, но някои са нечовешки кич. Чак обидно!  Този беше от тях.  Продавачката сякаш усети настроението ми . Опитът ми за естествена усмивка очевидно  не се беше получил.  Зададох някакъв тривиален въпрос , с което  съвсем провалих крехката  ни връзка.  Жената решително  стана и взе нещата в свои ръце. Съвсем буквално.  Грабна един моп и започна да ходи точно след мен и да заличава следите ми.  Чак пък толкова! Дали не си въобразявах?  Сменях посоката ,маршрута и скоростта, но мопът  беше плътно зад гърба ми.

- Оо, аз да не ви преча нещо?- чешитът в мен реши да се позабавлява.  Излезе от устата ми преди да  се усетя. Напоследък прави тези номера.

Не помня какво ми отговори. Не бяха думи, със сигурност, по-скоро някакви звуци.

В края на историята , все пак, купих нещо. Стори ми се не чак толкова лошо в магазина, а вкъщи видях , че е пълна глупост.

Психолозите твърдят, че нашите мисли,  решения и действия са резултат на 10 процента съзнание и 90 процента подсъзнание.

А и друго- че светът е огледало!

Ееех, лято!

16 предимства на мразовитото време

- Можеш да държиш сладолед на балкона.

- Можеш да държиш всичко на балкона.

- И да изключиш хладилника.

- Можеш да си позволиш повече червено - и месо, и вино.

- Имаш оправдание да спиш до късно.

- Можеш да започнеш навсякъде непринуден разговор на тема студ.

- Зелевият сок е супер.

- Кучето ти е щастливо.

- Като се прибереш вкъщи е много уютно.

- Имаш време за дълго отлагани филми.

- И за чудесни книги.

- Банският е някъде в гардероба и не те притиска със срокове.

- И пиеш горещ шоколад без да мислиш за него.

- Понякога виждаш ледени рисунки на прозореца.

- Можеш да не си миеш толкова често косата, даже въобще.

- На някои хора зимните шапки им седят много секси.

ИСКАМ ЛЯТОOOO!!!

2- ри януари- моменти

Ето как започна  моята 2019 (започна днес, вчера не се брои):
Събудих се в 9 ч. от блестящо слънце и след доста хубав  сън, после без да искам направих добрина, Лорчето, кучето ми, навърши 12г., както и членството ни в ЕС (тогавa, екзалтирани, се чудехме дали да не я кръстим Европа), в апартамента на майка ми си направих спонтанна смехотерапия с един стар фотоалбум от соца (младостта не е задължително красива), купих си скъпа дълга кенарена риза с шевици и евтина весела вълнена шапка, разхождах се и се возих по нови маршрути, снимах спокойна, след коматозна София, накрая едно чудно красиво момиченце ми помаха и ми изпрати въздушна целувка от спряла кола.
Зимата може и да не е толкова зле.
ЧНГ и от мен, приятели!